Клуб „Космос“ във Вашингтон се намира на ъгъла на авеню „Масачузетс“ и авеню „Флорида“. Помещава се в сградата на бивше имение. Райън си помисли, че къщата изглежда някак си гола без четиристотинте акра земя, конюшнята с расови коне и постоянно живеещата в имението лисица, за която собственикът редовно ходи на лов, но никога не убива. В действителност къщата никога не бе притежавала подобни удобства и Джак се зачуди защо е била построена точно тук. Тя бе в явно несъответствие с реалността на Вашингтон, но собственикът й все пак бе спечелил от нея. „Космос“ се смяташе за клуб на интелигенцията. Членовете му се подбираха по-скоро заради определени „постижения“, отколкото заради парите им. Клубът имаше репутацията на място за ерудирани разговори. Според всеобщото мнение тук се предлагаше най-лошата кухня в един град с посредствени ресторанти. Райън поведе Алден към малките дискретни стаички на втория етаж.
Докато чакаше гостите, отец Тимъти Райли от „Обществото на Исус“ прелистваше сутрешния „Поуст“, захапал шипкова лула между зъбите си. До дясната му ръка се виждаше чаша с остатъци от шери по дъното. Отец Тим бе облечен с риза и сако, които се нуждаеха от незабавно гладене. Официалната свещеническа униформа, ушита в един от най-добрите магазини на авеню „Уискънсин“, се пазеше за по-официални случаи. Въпреки това обаче бялата колосана свещеническа якичка бе на мястото си. На Джак му хрумна, че въпреки дългите години на католическо образование той така и не бе научил от какво всъщност се правят тези якички. От колосан памучен плат? Или пък са целулоидни, досущ като сменяемите яки от времето на дядо му. И в двата случая твърдостта на якичката сигурно постоянно напомняше на притежателя си за мястото му както в този, така и в отвъдния свят.
— Здравей, Джак.
— Здравейте, отче. Това е Чарлс Алден — отец Тим Райли. Последваха ръкостискания, след което и тримата седнаха. Един келнер влезе, взе поръчките им и изчезна, като затвори вратата след себе си.
— Как е новата работа, Джак? — попита Райли.
— Перспективите постоянно се увеличават — призна Джак.
Той се ограничи само с това, защото свещеникът сигурно вече знаеше за проблемите му в Ленгли.
— Хрумна ни една идея за Близкия изток и Джак предположи, че ще е добре да я обсъдим с вас — намеси се Алден, като им припомни за какво са се събрали.
Междувременно келнерът се върна с поръчките и отново се възцари мълчание. След излизането му Алден изложи идеята.
— Звучи интересно — каза Райли, след като чу всичко.
— Какво е мнението ви по въпроса? — поинтересува се съветникът по националната сигурност.
— Интересно… — повтори Райли и се замисли. — Дали папата…
Райън накара Алден да млъкне. Не биваше да притесняват Райли, докато мисли. В края на краищата той бе историк и нямаше припряността, с която се отличават лекарите.
— Планът ви определено е елегантен — обади се след около половин минута свещеникът. — Основният проблем обаче ще бъдат гърците.
— Гърците ли? Откъде-накъде? — запита учудено Райън.
— Гръцката православна църква е доста свадлива. Постоянно се кара дори и по най-незначителни административни въпроси. Сигурно знаете, в сравнение с християнските свещеници равините и имамите се разбират доста добре помежду си. Трудността при общуването с религиозни хора е, че никога не можеш да предвидиш реакциите им. Всъщност споровете между римляни и гърци са главно по административни въпроси. Като например под чия опека да бъде даден храм. Неща от този род. Миналата година имаше голяма караница кой да отслужи среднощната меса във Витлеемския храм. Звучи разочароващо, нали?
— Твърдите, че планът няма да успее, защото двете християнски църкви не могат…
— Казах само, че е възможно да има спорове, доктор Алден. Не и че планът няма да се осъществи.
Райли отново замълча.
— Трябва да сформирате една тройка… Мисля, че естеството на работата ще ни помогне да получим необходимото съдействие. Във всеки случай не можете да минете без гръцката православна църква. Както знаете, те доста добре се разбират с мюсюлманите.
— И как така? — попита Алден.
— Когато езичниците са изгонили Мохамед от Мека, той е приютен в православния манастир „Света Катерина“ в Синай. Монасите му помогнали в труден за него момент. Оттогава манастирът е под покровителството на мюсюлманите. Мохамед е бил човек с достойнство. Въпреки всичките неразбории в региона вече хиляда години манастирът си живее мирно и кротко. Между другото в исляма има много достойни за уважение неща. Ние често ги пренебрегваме заради онези идиоти, които наричат себе си мюсюлмани. Сякаш и в християнството няма същите проблеми. Религията им има много достойнства. Пък и учените им са с респектираща ерудиция. Въпреки че много от хората тук го знаят — заключи Райли.