— Guten Morgen, Херман! — поздрави отец Алкалде, докато влизаше.
— Bongiorno — отвърна немският свещеник и премина на гръцки. — Тази сутрин имаме нещо интересно.
При вида на съобщението рунтавите вежди на Отеца генерал се повдигнаха нагоре и той кимна към кабинета си. Шьорнер взе кафето и го последва.
— Тенис кортът е резервиран за четири часа — каза секретарят, докато наливаше кафето на шефа си.
— Значи ще можеш още веднъж да ме направиш за смях?
Отците често се шегуваха, че Шьорнер би могъл да стане професионален тенисист и да внася спечеленото в касата на ордена, чиито членове дават обет за бедност.
— От кого е съобщението?
— От отец Тимъти Райли във Вашингтон — отвърна младият свещеник и го подаде.
Алкалде сложи очилата си и бавно зачете. След като свърши, го прочете още веднъж, без дори да се докосне до кафето си. Той бе преди всичко учен и рядко си позволяваше да говори за нещо, без да го познава добре.
— Забележително. И друг път съм чувал за този Райън… Не работи ли в разузнаването?
— Заместник-директор на американското ЦРУ. Учил е при нас. Първо Бостънския колеж, а след това Джорджтаун. По принцип е бюрократ, но се е е включвал и в няколко операции. Не сме запознати с всички подробности, но мисля, че до една са били успешни. Имаме дори малко досие. Отец Райли се изказа доста ласкаво за доктор Райън.
— Да, виждам.
Алкалде се замисли за момент. Двамата с Райли бяха приятели от около тридесет години.
— Той смята, че предложението е искрено. А ти, Херман?
— Струва ми се, че е дар Божи — отвърна без ирония младият свещеник.
— Вярно. Но този дар май трябва да се приеме незабавно. А какво мислиш за американския президент?
— Смятам, че все още не е запознат с плана, но няма да му се наложи да чака дълго. Що се отнася до характера му — повдига рамене Шьорнер, — би могъл да бъде и по-добър.
— Това важи за всички ни — отвърна Алкалде, втренчил поглед в стената.
— Да, отче.
— Какво имам за днес?
Шьорнер набързо цитира планираната за деня работа на шефа си.
— Добре. Обади се на кардинал Д’Антонио и му кажи, че съм зает с нещо важно. Постарай се да уредиш програмата ми възможно най-добре. Работата изисква незабавно действие. Обади се и на Тимъти и му предай благодарността ми. Кажи му също, че вече работя по предложението.
В 5, 30 Райън неохотно се надигна. Слънцето все още бе неясно оранжево петно, което хвърляше ранните си лъчи по дърветата на източния бряг на Мериленд. Първото му смислено действие бе да пусне пердетата. Кети днес нямаше да ходи в „Хопкинс“. Каква бе причината затова обаче, Джак успя да се сети едва на половината път към банята. Когато стигна там, той взе две таблетки тиленол15. Предната вечер бе пил доста, а тя вече бе трета поред. Но нима имаше избор? Въпреки че работеше повече, сънят идваше все по-трудно и…