Именно оттук трябва да започне цялата история. Ситуацията на Голанските възвишения незабавно бе преценена като „сериозна“. Частичната и разпокъсана информация, която изпращаха обърканите офицери и от двете бригади, накара израелския генерален щаб да реши, че тактическият контрол върху операцията е изгубен. Изглежда, най-ужасният им кошмар се сбъдваше. Врагът ги бе хванал напълно неподготвени. Северните им кибуци2 бяха напълно беззащитни. Техните граждани и техните деца стояха на пътя на сирийската армия, която с пълно право можеше да се спусне от Голан без ни най-малко предупреждение. Инстинктивната реакция на командващите офицери не бе далеч от паниката.
Но добрите офицери са подготвени дори и за паниката. За нация, чиито врагове открито признават желанието си за изтребление, никое средство за защита не може да бъде наречено „крайно“. Още през 1968 година израелците, досущ като американците и съюзниците им от НАТО, се бяха спрели на ядреното оръжие като последна стъпка. На седми октомври в 03,55 местно време заповедта за начало на операция „Джошуа“ бе предадена по телекса в базата на израелските ВВС край Беершеба.
По това време Израел разполагаше с ограничено количество ядрено оръжие. Пред света обаче израелците упорито отричаха този факт. В интерес на истината, ако се стигнеше дотам, и малкото, което притежаваше израелската армия, щеше да е напълно достатъчно. В един от безбройните бункери на Беершеба лежаха дванадесет на пръв поглед съвсем обикновени предмета. Те се отличаваха от останалите си събратя, предназначени за въоръжаване на тактическите бомбардировачи, единствено по сребристочервените етикети, налепени върху корпусите им. Освен това и стабилизаторите им не бяха прикачени. На пръв поглед в аеродинамичните тела, изработени от лъскав алуминий с едва забележими шевове и скоби за закачване под корпуса на самолета, нямаше нищо особено. Но това, разбира се, бе с определена цел. Един бегъл и случаен поглед би взел тези предмети за резервоари с гориво или бомби с напалм, които са нещо обикновено. Всеки от предметите обаче представляваше плутониева ядрена бомба с мощност шестдесет килотона. Бомби от този тип с лекота могат да изтрият от лицето на земята голям град или пък да унищожат хиляди войници на бойното поле. Ако пък се увиеха с кобалтовите жилетки, които се съхраняваха отделно, щяха да бъдат в състояние да изтребят всяка форма на живот за години напред върху мястото, където са попаднали.
Тази сутрин в Беершеба цареше бясно оживление. В базата от всички страни прииждаха запасняци, току-що откъснали се от вчерашните си грижи и от посещенията при роднини. Дежурните вече достатъчно дълго се бяха занимавали с деликатната работа по снабдяването на бомбардировачите със смъртоносен товар. Но дори и новопристигналите не бяха достатъчно отпочинали. Един от екипите, който по съображение за сигурност не знаеше естеството на работата си, зареждаше бомбардировачи „Скайхоук“ А-4 с ядрено оръжие. Процесът се контролираше от двама офицери. Задачата им бе да наблюдават всичко, свързано с ядреното оръжие, и затова ги наричаха „наблюдатели“. Бомбите внимателно се придвижваха до всеки от четирите самолета и после грижливо се закрепваха на местата им. По-бодрите от екипа може би бяха забелязали, че бомбите са все още без опашните стабилизатори и детонаторите. Единствената мисъл, която мина през главите им обаче, бе, че дежурните офицери закъсняват със задачите си. Но, от друга страни, в тази студена, съдбовна сутрин никой не успяваше да смогне с работата. Предната част на всяка от бомбите бе заета от електронен механизъм. Взривните устройства и ядреният заряд — наричани „физичен пакет“ — бяха вече в корпуса на оръжието. Американските ядрени бомби, носени от патрулиращи самолети, в мирно време притежаваха най-различни защитни механизми, инсталирани в завода „Пантекс“ край Амарило, Тексас. Израелските оръжия обаче бяха далеч по-прости. Взривното устройство включваше два пакета: единия в носа на бомбата, а другия в задната част при стабилизаторите. По принцип те се съхраняваха отделно от металния корпус. В крайна сметка тези устройства бяха доста примитивни. Сравнени с американските и съветските оръжия, те бяха като пистолет срещу картечница. От близко разстояние обаче и двете оръжия бяха еднакво смъртоносни.
2
Кибуц — форма на комунално стопанство в Израел, обединяваща две или повече семейства в един колектив. — Бел.прев.