Выбрать главу

„Копелето му с копеле!“

— И къде са сега?

— Според нас са в първа класа на полета на „Америкън еърлайнз“ от Маями за Мексико Сити и се намират на един час от летището.

— И си мислиш, че може би има връзка?

— На паркинга на стадиона е имало микробус на Марвин Ръсел, представящ се за Робърт Френд от Рогън, Колорадо. На местопрестъплението намерихме два набора фалшиви документи — вероятно на Куати и неизвестния обект. Имаме предостатъчно доказателства, за да ги арестуваме по обвинение в убийство.

„Аха“ — помисли си Джак. Ако ситуацията не бе толкова ужасяваща, той щеше да се изсмее.

— Убийство значи? Ще се опиташ да ги арестуваш ли?

— Ако имаш по-добра идея, кажи.

Райън замълча за момент.

— Може и да имам. Изчакай за момент.

Той вдигна телефона и набра номера на американското посолство в Мексико Сити.

— Обажда се Райън. Търся шефа на станцията. Тони? Тук е Джак Райън, Там ли е Кларк? Добре, дай ми го.

— За бога, Джак, какво, по дяволите…

Райън го отряза:

— Млъкни, Джон. Искам да свършиш една работа. След около час на летището в Мексико Сити ще кацне полет на „Америкън еърлайнз“ от Маями. На борда му има двама човека, чиито снимки ще ти изпратим след няколко минути. Те може би са замесени в това.

— Значи е работа на терористи?

— Поне за момента мислим така, Джон. Искаме тези двамата, и то бързо.

— Местните ченгета могат да направят проблем, Джак — предупреди го Кларк. — Тук не мога да си организирам престрелки.

— Там ли е посланикът?

— Май че да.

— Свържи ме с него и изчакай.

— Добре.

— Канцеларията на посланика — обади се женски глас.

— Обаждам се от щабквартирата на ЦРУ и искам веднага да говоря с посланика.

— Разбира се.

„Секретарката е доста спокойна“ — помисли си Джак.

— Да, какво има?

— Господин посланик, обажда се Джак Райън, заместник-директор на ЦРУ…

— Но това не е секретна линия.

— Знам! Млъкнете и слушайте. На летището в Мексико Сити ще пристигнат двама човека с полет на „Америкън еърлайнз“ от Маями. Трябва да ги хванем и да ги върнем тук по най-бързия възможен начин.

— Наши граждани ли са?

— Не, мислим, че са терористи.

— Това значи, че трябва да ги арестуваме, да ги прекараме през местната съдебна система и…

— Нямаме време за това!

— Райън, не можем просто да хванем тези хора. Те ще се съпротивляват.

— Господин посланик, искам още сега да се обадите на мексиканския президент и да му кажете, че ни трябва съдействието му. Въпросът е на живот и смърт. Ако откаже, искам да му кажете следните думи. Запишете си: кажете му, че знаем за пенсионния му фонд. Разбрахте ли? Използвайте точно тези думи — „знаем за пенсионния ви фонд“.

— Какво означава това?

— Означава, че трябва да кажете точно това. Разбрахте ли?

— Вижте, не обичам да си играя игрички и…

— Господин посланик, ако не направите точно каквото ви казвам, ще заповядам на един от хората си да ви прати в безсъзнание и началникът на станцията ще се обади където трябва.

— Не можете да ме заплашвате по този начин.

— Току-що го направих, синко, и ако мислиш, че се шегувам, не се колебай веднага да ме изпробваш.

— По-спокойно, Джак — предупреди го Бен Гудли.

Райън се обърна за малко встрани и после отново заговори:

— Извинете ме, сър. Тук просто е много напрегнато. В Денвър избухна ядрено устройство и това може би е най-добрата следа, с която разполагаме. Сега не е време за любезности. Моля ви. Помогнете ми. Моля ви.

— Много добре.

Райън въздъхна облекчено.

— Добре. Кажете му също, че един от хората ни — господин Кларк — ще бъде на летището след няколко минути. Господин посланик, просто не мога да изразя с думи колко важно е всичко това. Моля ви, направете го веднага.

— Ще го направя. Вие по-добре се успокойте — посъветва го професионалният адвокат от кариерата.

— Опитваме се с всички сили, сър. Моля ви, кажете на секретарката си да СЕ свърже отново с шефа на станцията. Благодаря ви. — Райън погледна Гудли. — Бен, ако усетиш, че има нужда, просто ме удари по тъпата кратуна.

— Кларк.

— Ще ти изпратим снимките заедно с имената и номерата на местата им. Когато отидеш на летището, ще се обадиш на шефа на охраната. При теб ли е още самолетът?

— Да.

— Добре, когато ги хванеш, хвърляй ги в него и пристигай тук, по дяволите.

— Добре, Джак. Действаме.

Райън прекъсна връзката и се свърза отново с Мъри:

— Изпрати информацията си по факса до шефа на станция Мексико. Задействал съм двама оперативни офицери — Кларк и Чавес. Добри са.