— Кларк ли? — попита Мъри, докато подаваше листите на О’Дей. — Да не е онзи, който…
— Същият.
— Дано има късмет.
Тактическият проблем бе сложен. Над главата на Дубинин висеше самолет за борба с подводници и той не можеше да си позволи никакви грешки, някъде напред се намираше американската подводница ракетоносец, която руският капитан бе твърдо решен да унищожи. Правеше го със защитна цел. По лодката му бе стреляно с истинско оръжие. Това коренно променяше обстановката. Дубинин трябваше да се обади във флотското командване за инструкции или поне да съобщи намеренията си, но самолетът над главата му правеше използването на радиото равносилно на самоубийство. А една среща със смъртта на ден стигаше. Нападението срещу „Адмирал Лунин“ можеше да означава само едно — американците възнамеряваха да нападнат родината му. Те бяха нарушили любимия си рефрен в международните отношения — моретата са свободни за всички. Бяха го атакували в международни води, преди да се е приближил достатъчно близко за каквито и да е враждебни действия. Значи някой си бе помислил, че се води война. „Чудесно — помисли си Дубинин. — На война като на война.“
Активният сонар на лодката опипваше водата под нея, а сонарните оператори работеха по-усърдно от всякога.
— Контакт — обади се старши лейтенант Рюков. — Сонарен контакт на едно-едно-три… звук от винт. Доста е шумен… прилича на повреден.
— Сигурен ли си, че не е контакт на повърхността?
— Абсолютно… Корабите се движат доста по на юг оттук заради бурите. Шумът носи характеристиките на двигател на подводница… Доста по-голям от обикновеното, сякаш има някаква повреда… придвижва се в южна посока… сега е на едно-едно-пет.
Валентин Борисович се обърна към мостика и извика:
— Определете разстоянието до установеното положение на целта.
— Седем хиляди метра.
— Ще бъде трудничко… южна посока… скорост?
— Трудно е да се каже… във всеки случай е по-малка от шест възела… Шумът от винта им се чува, но е твърде слаб, за да можем да определим скоростта.
— Може и да не ни се отдаде втора възможност за залп — прошепна на себе си Дубинин. Той се върна обратно на мостика. — Торпедния отсек! Заредете торпедото и го настройте за курс едно-едно-пет. Дълбочина на претърсване седемдесет метра. Разстояние за активиране… четиристотин метра.
— Прието. — Лейтенантът изпълни заповедта. — Първа тръба е заредена. Оръжието е подготвено. Външният люк е затворен, капитане.
Дубинин се обърна към помощника си, който по принцип бе много сериозен човек. Не пиеше дори и на официални вечери. Старпомът кимна утвърдително. Дубинин нямаше нужда от одобрението, но му бе благодарен, че го даде.
— Отворете външния люк.
— Външният люк отворен. — Офицерът в торпедния отсек се пресегна към копчето.
— Огън.
Лейтенантът натисна бутона.
— Торпедото е навън.
— „Контрол“, тук „Сонар“. Смущения, смущения на едно-седем-пет. Във водата има торпедо на едно-девет-пет!
— Пълен напред! — изкрещя Рикс на рулевия.
— Капитане! — извика Клагет. — Отменете заповедта!
— Какво? — Рулевият бе само деветнадесетгодишен и никога не бе чувал някой да противоречи на капитана. — Какво да правя, сър?
— Капитане, ако пришпорим двигателя си така, само след петнадесет секунди ще изгубим винта!
— Прав си, по дяволите. — Рикс порозовя. — Кажете на машинното да поддържат най-високата безопасна скорост. Рулеви, руля с десет градуса вдясно. Нов курс нула-нула-нула.
— Слушам, десет градуса вдясно. — Гласът на момчето потрепера. Страхът е не по-малко заразен от чумата. — Сър, рулят е с десет градуса вдясно. Нов курс нула-нула-нула.
Рикс преглътна и кимна.
— Много добре.
— „Сонар“ вика „Контрол“. В момента торпедото е на едно-девет-нула и е движи от ляво на дясно. Торпедото все още не се е активирало.
— Благодаря — отвърна Клагет.
— Без активния си сонар ще го изгубим доста бързо.
— Вярно, сър. Капитане, защо не се обадим на „Орион“ и да му кажем какво става?
— Добра идея. Извадете антената.
— „Морски дявол“ едно-три, тук е „Мейн“.
— „Мейн“, тук е едно-три. Все още се опитваме да разберем какво става с торпедото, което пуснахме, и…
— Едно-три, зад нас има торпедо на едно-осем-нула. Пропуснали сте целта. Започнете ново претърсване. Според нас торпедото все още не ни е открило.
— Прието, започваме.
„Орион“ информира Кодиак, че в океана вече се води истинска битка.