— Господин президент — каза Райън, — мисля, че разполагаме с доста полезна информация.
Джак седеше пред микрофона. Дланите му, поставени на бюрото пред него, бяха толкова изпотени, че оставяха влажни петна. И въпреки това Гудли завиждаше на умението му да се контролира.
— И каква е тя? — попита сухо Фаулър.
От тона на отговора главата на Райън увисна.
— Сър, от ФБР току-що съобщиха, че разполагат с потвърдена информация за присъствието на двама, може би дори трима терористи в Денвър днес. Двама от тях вече са на път за Мексико. Разполагам с хора в този район и ще се опитаме да ги заловим.
— Чакай малко — каза Фаулър. — Ние знаем, че това не е било терористичен акт.
— Райън, тук е генерал Фремънт. Откъде сте получили тази информация?
— Не знам всички подробности, но има сведения за микробус, който е бил на мястото на експлозията. Проверили са регистрационния номер и след това собственика. След като са го намерили мъртъв, проследихме другите двама по номерата на самолетните билети и…
— Чакай малко! — прекъсна го главнокомандващият САК. — Откъде, по дяволите, сте получили такава информация? Може би от оцелели очевидци? За бога, та тук става въпрос за стокилотонно оръжие…
— Генерале, най-точните цифри, с които разполагам, са за мощност от петнадесет килотона. Получих ги от ФБР и…
— ФБР ли? — намеси се Борщайн от ПВО. — Какво, по дяволите, знаят пък те? Както и да е. Петнадесеткилотонно оръжие ще избие всичко живо в радиус от два километра. Господин президент, това не може да бъде добра информация.
— Господин президент, тук е НВКЦ — чу Райън на същата линия. — Току-що получихме съобщение от Кодиак. „Мейн“ е атакувана от съветска подводница. Във водата има торпедо и нашата лодка се мъчи да го избегне.
Джак чу нещо, но не можа да различи думите.
— Сър — обади се веднага Фремънт, — това е много застрашително развитие.
— Разбрах, генерале — каза едва чуто президентът. — Генерале. СНАПКАУНТ.
— Какво, по дяволите, беше това? — попита тихо Гудли.
— Господин президент, правите грешка. Разполагаме с потвърдена информация. Вие искахте информация и сега ви я даваме — изстреля на един дъх Райън, като почти изпусна нервите си. Ръцете му се стегнаха в юмруци. Джак се пребори със себе си и успя отново да се успокои. — Сър, имаме точни сведения.
— Райън, струва ми се, че цял ден не правиш нищо друго, освен да ме лъжеш и подвеждаш — каза Фаулър с глас, в който нямаше нищо човешко.
Линията прекъсна за последен път.
Последният предупредителен сигнал бе разпратен едновременно по над десет вериги. Дублирането на каналите, познаването на функциите им, лаконичността на съобщението и идентичният начин на разшифроване каза на руснаците какво става много преди приетият сигнал да влезе в компютрите им. Когато думата излезе от принтера, тя веднага бе изпратена в Кремъл. Головко откъсна листа.
— СНАПКАУНТ — каза просто той.
— Какво е това? — попита президентът Нармонов.
— Кодова дума. — Устата на Головко пресъхна, но той продължи: — Мисля, че е термин от американския футбол. Означава сбора от номера, използвани, преди полузащитникът да започне да играе с топката.
— Не разбирам — каза Нармонов.
— Преди американците използваха думите ЗАРЕДЕН ПИСТОЛЕТ, за да обозначат състояние на пълна стратегическа готовност. Те бяха напълно разбираеми за всички, нали? — Заместник-председателят на КГБ продължи с механичен глас: — За американците сегашната дума носи същото значение. Струва ми се, че…
— Разбирам.
42.
ЗМИЯ И МЕЧ
ДО ПРЕЗИДЕНТА НАРМОНОВ:
ИЗПРАЩАМ ТОВА СЪОБЩЕНИЕ НА ВАС ИЛИ ПРИЕМНИКА ВИ КАТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ. ТОКУ-ЩО ПОЛУЧИХМЕ СЪОБЩЕНИЕ, ЧЕ В МОМЕНТА СЪВЕТСКА ПОДВОДНИЦА НАПАДА АМЕРИКАНСКИ РАКЕТОНОСЕЦ. НИЕ НЯМА ДА СЕ ПРИМИРИМ С НАПАДЕНИЕ СРЕЩУ СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ НИ ЧАСТИ. ЗА НАС ТО Е ПРЕДВЕСТНИК НА НАПАДЕНИЕ СРЕЩУ СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ. ОСВЕН ТОВА ИСКАМ ДА ВИ УВЕДОМЯ, ЧЕ СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ НИ СИЛИ СА В МАКСИМАЛНА БОЙНА ГОТОВНОСТ И НИЕ СМЕ НАПЪЛНО ГОТОВИ ДА СЕ ЗАЩИТАВАМЕ. АКО НАИСТИНА ВЯРВАТЕ НА СОБСТВЕНИТЕ СИ ДУМИ, ЧЕ СТЕ НЕВИННИ, ТО ТОГАВА ПО-ДОБРЕ ПРЕКРАТЕТЕ ВСИЧКИ АГРЕСИВНИ ДЕЙСТВИЯ, ДОКАТО ВСЕ ОЩЕ ИМА ВРЕМЕ.
— „Приемник?“ Какво, по дяволите, означава това? — Нармонов се извърна за момент и после погледна Головко. — Какво става тук? Да не би Фаулър да е болен? Да не би да е полудял? Какви са тези приказки за подводниците?
Когато свърши да говори, устата на съветския президент остана отворена. Приличаше на риба, глътнала кукичка. Нармонов усещаше, че не му достига въздух.
— Получихме съобщение за аварирал американски ракетоносец в Източния Пасифик и изпратихме наша лодка да огледа положението. Тя обаче нямаше заповеди за атака — каза министърът на отбраната.