— Какви обстоятелства могат да принудят нашите хора да извършат това?
— Никакви. Без заповеди от Москва те могат да действат единствено в самозащита. — Министърът на отбраната извърна очи, тъй като не успя да издържи погледа на президента. Не му се искаше да продължава да говори, но нямаше друг избор. — Според мен ситуацията става неконтролируема.
— Господин президент.
В помещението бе влязъл един армейски старшина. Той отвори куфарчето — „футболната топка“ — и извади оттам една папка. Първата страница бе червена. Фаулър отвори на нея и прочете:
— И какво, по дяволите, е СНАПКАУНТ? — попита Гудли.
— Най-високата степен на бойна готовност, Бен. Това означава, че предпазителят е смъкнат, пистолетът е насочен и пръстът ти усеща как спусъкът под него омеква.
— Но как, по дяволите, стигнахме…
— Стига, Бен! Не е важно как сме стигнали дотук, важно е, че вече сме тук. — Райън се изправи и започна да се разхожда. — Най-добре е да измислим нещо, момчета. И то по-бързичко.
Старшият дежурен офицер започна:
— Трябва да накараме Фаулър да разбере…
— Той не може да разбере — прекъсна го сухо Гудли. — Не и ако не слуша какво му говорят.
— Държавният секретар и министърът на отбраната са вън от играта. И двамата са мъртви — забеляза Райън.
— Вицепрезидентът!
— Той е на „Нийкап“.
— Чудесно, Бен… имаме ли бутон за него… да!
— „Нийкап“.
— Тук е ЦРУ Обажда се заместник-директорът Райън. Трябва да говоря с вицепрезидента.
— Момент, сър. — Моментът наистина се оказа кратък.
— Роджър Дърлинг. Здравей, Райън.
— Здравейте, господин вицепрезидент. Имаме малък проблем — осведоми го Джак.
— Какво стана? Тук също получаваме съобщенията от „горещата линия“. Вярно, че бяха малко напрегнати, но допреди двадесет минути всичко вървеше добре. Какво стана изведнъж?
— Сър, президентът е убеден, че в Съветския съюз е бил извършен преврат.
— Какво? И кой му е пробутал тази идея?
— Аз, сър — призна си Джак. — Аз съм идиотът, който му достави информацията. Но станалото — станало. Сега президентът въобще не иска да ме слуша.
За изненада на Джак от другия край на линията се чу смях.
— Страхувам се, че и аз имам същия проблем.
— Сър, ние на всяка цена трябва да говорим с него. Разполагаме с информация, от която може да се заключи, че бомбата е дело на терористи.
— И каква е тази информация?
Джак му я преразказа за около минута.
— Май не е много убедително — забеляза Дърлинг.
— Може и да не е, сър, но е най-доброто, с което разполагаме. Освен това перспективата тук е далеч по-светла, отколкото при останалите хипотези.
— Добре, чакай малко. Искам оценка на положението.
— Сър, според мен президентът греши. Той наистина разговаря с Андрей Илич Нармонов. В Москва вече се разсъмва. Руският президент страда от недоспиване, изплашен е не по-малко от нас, а последното съобщение го кара да си зададе логичния въпрос дали президентът Фаулър не е полудял. Въобще положението е лошо. Имаме и доклади за изолирани стълкновения между съветски и американски части. Един Бог знае какво става, но и двете страни смятат действията на другата за агресия. Според мен всичко е пъпен хаос — предните части се стрелят, защото са в повишена бойна готовност. И така напрежението нараства като лавина.
— Добре, съгласен съм. Продължавай.
— Някой трябва да отстъпи и при това веднага. Сър, трябва да говорите с президента. Той вече дори не ми отваря телефона. Талбът и Банкър са мъртви, а той не слуша никого другиго.
— Ами Арни ван Дам?
— Проклет да съм! — изхриптя Райън. Как бе могъл да забрави за Арни? — Къде е той?
— Не знам. Но мога да накарам тайните служби да го намерят за нула време. Ами какво става с Лиз?
— На нея принадлежи гениалната идея, че президентът не разговаря с Нармонов.
— Кучка — изруга Дърлинг. Той бе работил така усърдно и бе изразходвал толкова много политически капитал, за да постави Чарли Алден на този пост. — Добре, ще се опитам да се свържа с него. Изчакай.
— Чудесно.
— Обажда се вицепрезидентът, сър. На шеста линия е.
Фаулър натисна бутона.
— Говори бързо, Роджър.
— Боб, трябва отново да овладееш ситуацията.
— А какво, по дяволите, си мислиш, че правя!
Дърлинг седеше в тапициран стол с висока облегалка. Когато чу отговора, той затвори очи. Тонът на президента му казваше всичко.