— Боб, вместо да оправиш нещата, ти ги влоши. Трябва да отстъпиш. Стани, поразходи се из стаята и помисли. Руснаците нямат никаква причина да вършат това. Току-що говорих с ЦРУ и…
— Искаш да кажеш с Райън?
— Да, той ме информира и…
— Райън ме лъже.
— Глупости, Боб — каза Дърлинг, като се стремеше да говори спокойно и разумно. Той наричаше този тон „лекарски“. — Райън е твърде голям професионалист, за да те лъже.
— Роджър, знам, че се обаждаш с добри намерения, но в момента просто нямам време за психоанализа. Изправени сме пред реалната възможност от ядрен удар срещу страната. Хубавото в цялата работа е, че ти сигурно ще оцелееш. Късмет, Роджър. Чакай малко… пристига съобщение по „горещата линия“.
ДО ПРЕЗИДЕНТА ФАУЛЪР:
ОБАЖДА ВИ СЕ АНДРЕЙ ИЛИЧ НАРМОНОВ. СЪВЕТСКИЯТ СЪЮЗ НЕ Е ПРЕДПРИЕМАЛ НИКАКВИ АГРЕСИВНИ ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ. АБСОЛЮТНО НИКАКВИ. НИЕ НЯМАМЕ ИНТЕРЕС ДА НАПАДАМЕ СТРАНАТА ВИ. ИСКАМЕ ДА БЪДЕМ ОСТАВЕНИ НА МИРА И ДА ЖИВЕЕМ В МИР.
АЗ НЕ СЪМ ЗАПОВЯДВАЛ НИКАКВИ ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ АМЕРИКАНСКИ ВОЕННИ ЧАСТИ ИЛИ ГРАЖДАНИ И ВЪПРЕКИ ТОВА ВИЕ НИ ЗАПЛАШВАТЕ. АКО НИ НАПАДНЕТЕ, НИЕ ЩЕ ТРЯБВА ДА ВИ ОТВЪРНЕМ И ТОВА ЩЕ СТРУВА СМЪРТТА НА МИЛИОНИ ХОРА. НИМА ЩЕ ОСТАВИМ ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ?
ИЗБОРЪТ Е ВАШ. НЕ МОГА ДА ВИ ПОПРЕЧА ДА ДЕЙСТВАТЕ НЕРАЗУМНО. НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ ЩЕ УСПЕЕТЕ ДА СЕ ОВЛАДЕЕТЕ. И ДВЕТЕ СТРАНИ ТРЯБВА ДА СЕ ГРИЖАТ ЗА ПРЕКАЛЕНО МНОГО ХОРА, ТАКА ЧЕ НЕ МОЖЕМ ДА СИ ПОЗВОЛИМ НЕОБМИСЛЕНИ ДЕЙСТВИЯ.
— Добре, че поне още получаваме тези съобщения — забеляза Гудли.
— Да, това просто прави нещата розови. Последното съобщение ще го изкара от релси — каза Райън. — Наистина ще го направи. Не можеш да кажеш на един побеснял човек, че действа неразумно…
— Райън, тук е Дърлинг.
Джак направо подскочи към бутона.
— Да, господин вицепрезидент.
— Той… той не иска да ме слуша, а освен това реагира доста остро на последното съобщение.
— Сър, можете ли да се свържете със САК?
— Страхувам се, че не. Те разговарят с президента и ПВО в Кемп Дейвид. Част от проблема е, че президентът знае за уязвимостта си в резиденцията и се страхува… Е…
— Всички се страхуваме, нали?
По линията за момент се възцари мълчание и Джак се зачуди дали Дърлинг е гузен, че се намира на сравнително безопасно място.
В Роки Флатс пробите от Денвър бяха сложени в спектрометър с гама-лъчи. Работата отне повече време от очакваното заради малък технически проблем. Операторите стояха зад защитен екран и използваха гумени ръкавици и дълги маши, за да местят пробите от оловната кофа. После един от тях включи спектрометъра.
— Така, тази проба е добра.
Уредът разполагаше с два екрана, подсигурени от печатащо устройство. Той измерваше енергията на фотоелектроните, привличани от гама-радиацията в него. Точното енергийно състояние на тези електрони показваше както елемента, така и изотопа му в пробата. На графиката това се отразяваше като линии и тирета. Относителното напрежение в различните енергийни линии — показвано чрез дължината на тирето — определяше пропорциите. Едно по-точно измерване изискваше поставянето на пробата в малък реактор и реактивирането й, но засега сведенията, с които разполагаха, бяха достатъчни.
Операторът включи бета-канала.
— Охо, я вижте линията на трития! Каква, казвате, била мощността на бомбата?
— Под петнадесет килотона.
— Но тя е била наблъскана с тритий, док. Виж тук!
Операторът си отбеляза нещо и обърна отново на гама-канала.
— Така… тук има плутоний 239 и 240; нептуний, америций, гадолиний, курий, прометий, уран — малко 235, малко 238… това е било доста сложно устройство, момчета.
— Съскане — каза друг оператор, без да откъсва поглед от цифрите. — За бога, пред нас са останките на едно „съскане“. Това не може да е работа на аматьори. Толкова много тритий… Исусе, било е проектирано като двустепенно оръжие. Та това си е чиста водородна бомба!
Операторът на спектрометъра настрои уреда.
— Вижте съотношението на 239 и 240…
— Дай справочника.
На рафта срещу тях стоеше дебела папка от червена пластмаса.
— Савана Ривър — каза операторът. — Там винаги са имали проблеми с гадолиния… В „Ханфорд“ го правят по друг начин… и слагат твърде много прометий.
— Луд ли си?
— Можете да ми се доверите — каза операторът. — Дипломната ми работа беше върху проблемите на замърсяването в заводите за плутоний. Ето ги и цифрите!
Той ги прочете.
Колегата му прелисти страниците на папката.
— Почти съвпада! Почти! Прочети отново данните за гадолиния!