— Нула цяло нула петдесет и осем по десет на минус седма плюс-минус нула цяло нула нула две.
— Господи и света Богородице!
Операторът обърна папката към колегите си.
— Савана Ривър… това е невъзможно.
— Хиляда деветстотин шестдесет и осма. Годината беше доста успешна. Материалът е наш. Това е нашият скапан плутоний.
Най-старшият член на екипа за борба с ядрени аварии примигна невярващо.
— Добре, да се обадим във Вашингтон.
— Не можем — каза операторът на спектрометъра. — Междуселищните кабели са прекъснати.
— Къде е Лари?
— В болницата „Аврора“. Работи заедно с момчетата от ФБР. Записах номера му на едно листче до телефона. Мисля, че той може да се свърже с Вашингтон.
— Мъри.
— Хоскинс. Току-що говорих с Роки Флатс. Дан, това ще ти прозвучи глупаво. Хората от екипа за борба с ядрените аварии твърдят, че в оръжието е използван американски плутоний. Помолих ги да ми го повторят още веднъж и те казаха същото. Плутоният е от завода в Савана Ривър и е получен през февруари 1968 година, реактор К. Цитираха ми точни цифри и ми казаха, че знаят дори от коя част на реактора е получен. На мен всичко ми звучи като свещена простотия, но човекът е експерт.
— Уолт, как, по дяволите, мога да накарам някой да ми повярва?
— Дан, предавам ти точните думи на експерта.
— Трябва лично да говоря с него.
— Междуселищните връзки са прекъснати, но мога да го докарам тук след няколко минути.
— Побързай, за бога.
— Кажи, Дан?
— Джак, специалистите от екипа за борба с ядрените аварии току-що са се обадили в Денвър. Материалът за бомбата е произведен в Америка.
— Какво?
— Виж, Джак, всички реагирахме по този начин. Специалистите са взели проби от радиоактивния прах, анализирали са ги и твърдят, че уранът… не, плутоният е получен в Савана Ривър през 1968 година. Заповядал съм да доведат шефа на екипа на телефона в Денвър. Междуградските връзки са прекъснати, но мога да те прехвърля през нас и да говориш лично с него.
Райън погледна офицера от научно-техническия отдел.
— Какво мислиш?
— В Савана Ривър имаха проблеми. Около петстотин килограма ЛМ.
— ЛМ?
— Съкращение на „липсващ материал“.
— Терористи — заяви уверено Райън.
— Май започва да се връзва — каза офицерът от научно-техническия отдел.
— За бога, пак няма да ме изслуша.
Е, все пак Дърлинг още го слушаше.
— Не е за вярване — каза вицепрезидентът.
— Сър, информацията е потвърдена от екипа за борба с ядрените аварии в Роки Флатс. Това са научни доказателства. Може и да звучат ненормално, но са факти.
„Дано, о, Господи, дано!“ Дърлинг сякаш чуваше мислите на Райън.
— Важното е, че със сигурност не става въпрос за руско оръжие, сър. Убедени сме, че бомбата не е руска. Кажете го веднага на президента!
— Ще го направя — отвърна Дърлинг и кимна към свързочника си.
— Да, Роджър — каза президентът.
— Сър, току-що получихме изключително важна информация.
— Сега пък какво? — Президентът явно бе изморен до смърт.
— Пристигна от ЦРУ, но те са я получили от ФБР. Екипът за борба с ядрените аварии е изследвал пробите от мястото на взрива и специалистите са сигурни, че материалът не е руски. Твърдят, че е американски.
— Това е лудост! — обади се Борщайн. — Ние нямаме сведения за изчезнало наше оръжие. Както знаете, се грижим добре за него!
— Роджър, това ти го е казал Райън, нали?
— Да, Боб.
От другата страна на линията се разнесе дълбока въздишка.
— Благодаря ти.
Вицепрезидентът вдигна другия телефон с трепереща ръка.
— Не ми повярва.
— Трябва да повярва, сър. Това е истина.
— Вече не знам как можем да го накараме. Прав си, Джак, той вече не слуша никого.
— Пристига ново съобщение по „горещата линия“, сър.
ДО ПРЕЗИДЕНТ НАРМОНОВ, прочете Джак:
ОБВИНЯВАТЕ МЕ В БЕЗРАЗСЪДНОСТ. ВЕЧЕ ИМАМЕ ДВЕСТА ХИЛЯДИ УБИТИ ГРАЖДАНИ. ТАНКОВАТА НИ БРИГАДА В БЕРЛИН Е НАПАДНАТА. АТАКУВАНИ СА И АМЕРИКАНСКИ КОРАБИ В СРЕДИЗЕМНО МОРЕ И ТИХИЯ ОКЕАН…
— Не е далеч от последната стъпка. По дяволите! Имаме информацията, която му трябва, за да спре веднага тази лудост, и…
— Просто не знам какво да правим — каза Дърлинг по микрофона. — Тези проклети съобщения по „горещата линия“ още повече влошават нещата и…
— Това май е ключовият проблем, нали? — попита Райън и погледна към Гудли. — Бен, можеш ли да караш по заснежени пътища?
— Да, но…
— Ставай!
Райън излетя от залата. Взеха асансьора до първия етаж и Джак нахълта в стаята на охраната.
— Ключове за колата!