Борщайн забеляза, че ръцете му треперят. Това не му се бе случвало нито когато стреляха по него, нито когато се разби в „Едуардс“, нито пък когато бе управлявал самолети в ужасни атмосферни условия. Генералът огледа хората в помещението и забеляза, че по лицата им е изписано същото, което току-що бе почувствал в стомаха си. Досега всичко му се струваше като филм на ужасите, но сега нещата се бяха променили. Борщайн вдигна телефона, изключи връзката със Златната линия в Кемп Дейвид и набра САК.
— Видя ли това. Пит?
— Да, Джо.
— Ние, ъъъ, по-добре да успокоим топката, Пит. Президентът май вече не е на себе си.
Отговорът на главнокомандващия стратегическата авиация дойде с няколко секунди закъснение:
— Аз също бях подлудял, но това ме поохлади.
— Разбирам те, Пит.
— Какво, по дяволите, беше това?
Борщайн отново се свърза с Кемп Дейвид.
— Господин президент, това беше експлозия. Според нас в руския ракетен полигон в Алейск. Ние се, ъъъ, поизплашихме, но във въздуха няма ракета. Повтарям, господин президент, във въздуха няма ракета. Със сигурност става въпрос за фалшива тревога.
— Какво означава това?
— Не мога да ви отговоря, сър. Може би са обслужвали ракетите и е станал инцидент. Случвало се е и преди. Ние също имахме подобни проблеми с „Титан II“.
— Генерал Борщайн е прав — намеси се Фремънт със спокоен глас. — Именно затова се избавихме от „Титан II“… Господин президент?
— Да, генерале?
— Сър, съветвам ви да се опитаме още малко да уталожим нещата, сър.
— И как ще го направим? — поиска да знае Фаулър. — Ами ако инцидентът е свързан с повишаването на бойната им готовност?
Пътуването по алеята „Джордж Вашингтон“ мина без проблеми. Макар и да караше по заснежен път, Гудли поддържаше постоянна скорост от четиридесет мили в час и нито за момент не изтърва управлението. Джипът с двойно предаване заобикаляше изоставените на пътя коли като болид на пистата „Дейтона“. Спряха пред Речния вход на Пентагона. Цивилният пазач бе придружен от войник, чийто автомат М-16 без съмнение бе готов за стрелба.
— ЦРУ! — каза Гудли.
— Чакай. — Райън му подаде пропуска си. — Вкарай го в процепа. Трябва да стане.
Гудли изпълни нареждането. Електронният пропуск на Райън разполагаше с нужния код, за да отвори вратата. Бариерата се вдигна. Войникът кимна. Щом имаха пропуск, значи всичко трябваше да бъде наред, нали?
— Спри точно при първите врати.
— Да паркирам ли?
— Зарежи я и идвай с мен.
Преминаха и през охраната на Речния вход. Металният детектор обаче записука от някакви монети в джоба на Райън, които той яростно хвърли на земята.
— Къде е НВКЦ?
— Елате с мен, сър.
Вратата на входа за Националния военнокоманден център бе покрита с бронирано стъкло, зад което стоеше чернокожа жена сержант с пистолет в ръка.
— ЦРУ — трябва да вляза вътре.
Райън отново си послужи с пропуска и той пак проработи.
— Кой сте вие, сър? — попита един флотски старшина.
— Заместник-директорът на ЦРУ. Заведете ме при шефа си, който и да е той.
— Последвайте ме, сър. Човекът, когото искате да видите, е капитан първи ранг Росели.
— Капитан първи ранг? Няма ли адмирали и генерали?
— Генерал Уилкс явно се е изгубил, сър. Не знаем къде, по дяволите, е.
Старшината отвори една врата.
Райън видя един флотски капитан първи ранг, един полковник от авиацията, голям екран на стената и купчина телефони.
— Вие ли сте Росели?
— Точно така, сър. А вие сте?
— Джак Райън, заместник-директор на ЦРУ.
— Не си попаднал на най-доброто възможно място, братче — забеляза полковник Барнс.
— Има ли нещо ново?
— Ами току-що прехванахме нещо, което приличаше на изстрелване ни руска ракета…
— Господи…
— Всъщност не излетя никаква ракета. Може би е било просто експлозия в силоза. Знаеш ли нещо, което все още не сме чули?
— Трябва да се свържа с командния център на ФБР и да поговоря с двама ви.
— Това е безумие — каза две минути по-късно Росели.
— Може и да е така. — Райън вдигна телефона. — Дан, тук е Джак.
— Къде, по дяволите, си се скрил? Току-що звъних в Ленгли.
— В Пентагона. Какво знаеш за бомбата?
— Изчакай малко. Преди малко се свързах с доктор Лари Парсънс. Той е шеф на екипа за борба с ядрените аварии. Можеш да говориш с него.
— Добре. Тук е Райън, заместник-директор на ЦРУ. Слушам ви.
— Бомбата е изработена с американски плутоний. Това е абсолютно сигурно. Пробите са проверени четири пъти. Заводът в Савана Ривър, февруари 1968 година, реактор К.
— Сигурни ли сте? — попита Джак, надявайки се, че отговорът ще е утвърдителен.