— Здравей, Райън — каза президентът, без да става от стола си. — Здрасти, Арни.
— Лош ден. Боб.
— Много лош.
Президентът се бе състарил. В този случай клишето бе напълно уместно. Кожата му бе пожълтяла, а очите тънеха в дълбоки черни кладенци. Косата му стърчеше, въпреки че по принцип Фаулър полагаше големи грижи за външния си вид.
— Хванахте ли ги, Райън?
— Да, сър. Двама от оперативните ни офицери ги заловиха в Мексико Сити. Терористите се казват Исмаил Куати и Ибрахим Гусн. Вие знаете кой е Куати. Преследваме го от доста време. Той е участвал в престрелките в Бейрут, в два самолетни инцидента и в доста други неща, които са свързани предимно с Израел. Гусн е един от хората му и явно е професионален инженер. По някакъв начин са успели да произведат оръжието.
— А откъде са взели пари? — попита президентът.
— Ние… всъщност нашият човек доста се е поизпотил, докато измъкне това от тях, сър. Страхувам се, че дори е нарушил някои правила…
Очите на Фаулър се съживиха.
— Прощавам му, продължавай.
— Сър, казали са, че, ъъ, операцията им е била финансирана и подкрепяна от аятолах Махмуд Хаджи Даряеи.
— Иран — констатира президентът. Погледът му стана втренчен.
— Точно така. Както знаете, Иран не е много доволен от начина, по който се разреши кризата в Залива. Според нашите хора терористите са казали следното:
„Планът е бил в две части. Едната е поставянето на бомбата в Денвър, а другата — предизвикването на инцидента в Берлин. Помагал им е и един човек на име Гюнтер Бок. Той е бивш член на фракция «Червена армия». Жена му е арестувана миналата година от немската полиция и по-късно се е обесила в килията си. Целта, господин президент, е била да предизвикат размяна на ядрени удари между нас и Русия или поне да влошат отношенията ни и да променят обстановката в Залива. Това щяло да послужи на иранските цели или поне така е мислел Даряеи.“
— И откъде са взели оръжието?
— Твърдят, че е израелско или по-точно, че е било израелско — поправи се Райън. — Очевидно са го изгубили през 1973 година. Трябва да попитаме и израелците, но обяснението звучи смислено. Плутоният е от Савана Ривър и вероятно е част от изчезналия преди години материал. Открай време подозираме, че първото поколение израелско ядрено оръжие е произведено с наш материал.
Фаулър се изправи.
— Значи казваш, че убийството на сто хиляди американци не е било достатъчно за онзи скапан молла. Искал е да започне и ядрена война, така ли?
— Такава е информацията, сър.
— Къде е той?
— В интерес на истината, господин президент, ние разполагаме с доста информация за него. Както знаете, той подкрепя няколко терористични групи. Освен това беше най-гръмогласният противник на Ватиканското споразумение от ислямския свят. Но когато споразумението проработи, аятолахът изгуби част от престижа си. Даряеи живее в иранския град Кум. Политическата му формация започва да губи позиции и вече дори е имало покушение срещу живота му.
— Достоверна ли е историята на терористите?
— Да, господин президент.
— Мислиш ли, че Даряеи е способен на такова нещо?
— Да, сър, мисля. Да.
— Значи живее в Кум?
— Точно така. Градът има дълга религиозна история и е много важен за мюсюлманите шиити. Не знам точния брой на населението, но със сигурност е повече от сто хиляди.
— И къде точно живее в Кум?
— Точно тук е проблемът. Той постоянно се движи. Миналата година едва не го убиха и явно си е взел поука. Казват, че никога не спял две поредни вечери на едно и също място. Всъщност стои в един квартал на града, но положението му може да бъде определено с точност до два километра.
— Значи той е виновен за това.
— Така излиза, господин президент.
— Но можете да ми кажете дома му с точност до два километра.
— Да, сър.
Фаулър поразмисли, преди да проговори отново, но когато го направи, кръвта на Райън замръзна.
— Това е достатъчно.
ДО ПРЕЗИДЕНТА НАРМОНОВ:
ЗАЛОВИХМЕ ТЕРОРИСТИТЕ И РАЗБРАХМЕ ЦЕЛТА НА ПЛАНА ИМ…
— Нима е възможно?
— Да, мисля, че е възможно — отвърна Головко. — Даряеи е фанатик. Ненавижда американците.
— Значи тези варвари са се опитали да ни подтикнат…
— Нека американците сами се оправят — посъветва президента си Головко. — Те понесоха жестоки загуби.
— Знаеш ли какво ще поиска да направи?