— Чувам ви, генерале.
— Сър, пренасочих една ракета „Минитмън“ III в Северна Дакота към целта, която ми заповядахте. Аз… сър, обмислихте ли добре хода си?
— Генерале, аз съм ви главнокомандващ. Готова ли е ракетата?
— Сър, изстрелването ще последва около минута след заповедта ви.
— Заповедта е дадена.
— Сър, това не е толкова просто. Трябва да установя самоличността ви. Вие бяхте информиран за процедурата.
Фаулър бръкна за портфейла си и извади пластмасова картичка, която приличаше на кредитна. Върху нея се виждаха изписани десет различни осемцифрени групи. Само Фаулър знаеше коя трябва да прочете.
— Три-три-шест-нула-четири-две-нула-девет.
— Сър, потвърждавам самоличността ви. Сега заповедта трябва да бъде потвърдена.
— Какво?
— Сър, процедурата изисква участието на двама души. В случай на противникова атака този втори човек мога да бъда и аз. Но тъй като имаме друга хипотеза, това трябва да бъде направено от някой, включен в списъка пред мен.
— Шефът на канцеларията.
— Не, сър. Правилото е, че в списъка са включени само изборни служители, одобрени от Конгреса, т.е. от Сената.
— Аз съм в списъка — каза Джак.
— Това доктор Райън ли е?
— Точно така, генерале.
— Господин заместник-директор Райън, говори главнокомандващият САК — започна Фремънт с глас, имитиращ механичния тон, с който се издават заповедите в стратегическата авиация. — Сър, получих заповед за изстрелване на ядрена ракета. Трябва да потвърдите тази заповед, но преди това се налага да проверя самоличността ви, сър. Можете ли да прочетете кода на служебната си карта?
Райън я извади и го прочете. По тонколоната се чуваше как Фремънт и някой от хората му прелистват списъка.
— Сър, потвърждавам, че сте доктор Джон Патрик Райън, заместник-директор на Централното разузнавателно управление.
Джак погледна Фаулър. Ако не одобреше заповедта, президентът щеше да извика някой друг. Нима всичко бе толкова просто? И в крайна сметка дали Фаулър грешеше? Дали наистина правеше грешка?
— Аз поемам отговорността, Джак — застана до него президентът и сложи ръка на рамото му. — Ти просто трябва да потвърдиш заповедта.
— Доктор Райън, тук е главнокомандващият САК. Получих заповед за изстрелване на ядрена ракета от президента и искам да я потвърдите, сър.
Райън погледна президента и се наведе над микрофона. Преди да заговори, се опита да овладее дишането си:
— Главнокомандващ САК, говори Джон Патрик Райън. Аз съм заместник-директор на Централното разузнаване.
Джак направи малка пауза и припряно заговори:
— Сър, не потвърждавам заповедта. Повтарям, генерале, заповедта не е валидна. Потвърдете веднага!
— Сър, получих отказ за потвърждение на заповедта.
— Точно така — отвърна Джак, като постепенно повишаваше тон. — Генерале, мой дълг е да ви информирам, че според мен президентът не е, повтарям, не е в състояние да се владее. Настоявам да имате това предвид, ако бъде дадена нова заповед.
Джак положи длани на бюрото, пое дълбоко въздух и се изправи. Реакцията на Фаулър се забави, но когато осъзна какво става, той застана срещу Джак и доближи лице до неговото.
— Райън, заповядвам да…
Нервите на Джак не издържаха за последен път.
— Да направя какво? Да убия стотици хиляди хора? И защо?
— Това, което се опитаха да извършат…
— Това, което ти почти им позволи да извършат! — Райън забоде пръст в гърдите на президента. — Ти си този, който осра всичко! Ти ни заведе до ръба и сега искаш да се реваншираш за грешката си. Именно затова възнамеряваш да избиеш цял град. Защото не си на себе си, защото гордостта ти е наранена. Искаш да им докажеш, че никой не може да се будалка с теб! Това е причината, нали? НАЛИ?
Фаулър пребледня. Райън понижи тон:
— Но за да убиеш човек, се изисква доста по-сериозна причина. Знам, защото съм го правил. Убивал съм хора. Ти искаш смъртта на този човек. Добре, можем да го уредим, но аз в никакъв случай няма да ти помогна да избиеш стотици хиляди други само заради него.
Райън отстъпи, хвърли служебната си карта на бюрото и излезе от стаята.
— Господи! — възкликна Чък Тимънс.
Бяха чули целия разговор по включения микрофон. Всички в САК го чуха.
— Да — каза Фремънт. — Трябва да му благодарим. Но първо да разоръжим ракетата.
Главнокомандващият САК трябваше да помисли. Не си спомняше дали Конгресът е в сесия, но това нямаше значение. Той нареди на свързочника си да се обади на председателя и неколцина други сенатори. Когато на линията вече имаше четирима човека, Фремънт се свърза с вицепрезидента, който все още бе на борда на „Нийкап“.