— Цитираш неправилно. Пък и какво знаеш ти за Корана?
— Може би повече, отколкото предполагаш.
44.
ВЕЧЕРНИЯТ БРИЗ
Следващото обаждане на Райън бе до Арни ван Дам. Той обясни какво с научил.
— Господи! Искали са да…
— Да, и почти успяха — каза дрезгаво Райън. — Умно измислено, нали?
— Ще му кажа.
— Трябва да докладвам за това, Арни. Трябва да кажа на вицепрезидента.
— Разбирам.
— И още нещо.
— Какво?
Молбата му бе приета веднага просто защото никой нямаше по-добра идея. След като се погрижиха за ръцете на терористите, двамата бяха настанени в отделни килии във ФБР.
— Какво мислиш, Дан?
— Това е… За бога, Джак, не ми стигат думи.
— Човекът е болен от рак — каза Кларк — и си е помислил, че няма да е зле, ако завлече и още някого със себе си в гроба. Доста предано на каузата си копеле, нали?
— Какво ще ги правиш? — попита Мъри.
— В окръг Колумбия няма смъртно наказание, нали?
— Не. В Колорадо също няма. — Мъри замълча за момент, докато усети накъде бие Райън. — Ооо!
Головко доста се поизпоти, докато се свърже с Райън. Рапортът на доктор Мойсеев, който седеше на бюрото му, определено го озадачи, но когато научи за плановете на Джак, Головко лесно организира срещите.
Единствената добра новина през тази седмица бе спасителната операция. „Адмирал Лунин“ спря в пристанището на Кодиак на зазоряване. Гостите й слязоха на кея. От сто петдесет и седемте човека екипаж на „Мейн“ около стотина бяха успели да излязат от лодката, преди океанът да я погълне. Дубинин и хората му бяха спасили осемдесет и един човека и бяха открили единадесет плуващи трупа. Между тях бе и тялото на капитан Хари Рикс. Според професионалистите операцията бе проява на невероятна моряшка солидарност. Журналистите обаче успяха да се доберат до историята едва след като „Адмирал Лунин“ бе напуснала пристанището. Един от първите, които се обадиха у дома, бе мичман Кен Шоу.
От „Андрюс“ с тях тръгна и доктор Удроу Лоуъл от лабораторията „Лоурънс-Ливърмор“. Той бе брадат и космат човек, когото приятелите наричаха „Червения“ заради цвета на косата му. Лоуъл бе прекарал шест часа в Денвър, за да изследва пробите от мястото на взрива.
— Имам един въпрос — каза Джак. — Защо разликата между двете оценки на мощността е толкова голяма. Това едва не ни накара да помислим, че всичко е работа на руснаците.
— Виновен е паркингът — отвърна Лоуъл. — Той е бил покрит с макадам, който е смес от асфалт и чакъл. Енергията на бомбата е освободила най-различни сложни хидрокарбонатни съединения от горния слой на настилката и ги е запалила. Изпарилата се от снега вода е предизвикала нова реакция и е освободила още енергия. Получило се е огнено кълбо с диаметър, два пъти по-голям от този на атомната гъба. Прибавете към това и факта, че снежната покривка е отразила огромно количество енергия, и получавате нужния резултат. Всеки би се заблудил. Освен това настилката е предизвикала и един вторичен ефект. Тя много бързо е освободила остатъчната топлина. С две думи, енергийната картина е била много по-голяма от истинската мощност на бомбата. А сега искате ли да ви кажа най-лошото? — попита Лоуъл.
— Казвайте.
— Бомбата е била просто „съскане“.
— Какво означава това?
— Означава, че е трябвало да бъде МНОГО ПО-МОЩНА, НО НЕ ЗНАЕМ КАКВО Е станало. Пробите просто са натъпкани с тритий. Предвидената мощност е била поне десет пъти по-голяма.
— Искате да кажете…
— Да, ако всичко е вървяно нормално…
— Значи все пак сме имали късмет, така ли?
— Ако може да се нарече „късмет“, тогава — да.
Джак успя да спи през по-голямата част от полета.
Следващата сутрин самолетът се приземи в Беершеба. ИЗРАЕЛСКИТЕ ВОЙНици ги посрещнаха и ги придружиха до Ерусалим. Журналистите бяха успели да научат някои подробности, но не достатъчно, за да ги безпокоят. Не и в израелска военновъздушна база. С тях щяха да имат проблеми по-късно. Принц Али Бин Шейк ги чакаше на летището.
— Ваше височество — кимна Джак, — благодаря ви, че сте дошли.
— Как бих могъл да не дойда? — отвърна Али и подаде вестника. Джак хвърли един поглед на заглавието.
— Не съм си правил илюзии, че ще остане в тайна.
— Значи все пак е вярно.
— Да, сър.
— И ти го спря?
— Да съм го спрял? — повдигна рамене Джак. — Аз просто не можех… всичко беше лъжа, Али. Предполагам, че съм извадил късмет… не, не е това. Това го разбрах едва по-късно. Не мога да си припиша успеха и това е всичко. Но сега има по-важни неща, ваше височество. Трябва да свърша една работа. Ще ми помогнете ли, сър?