Пицата ни пристигна. Беше с възможно най-тънката и незабележима плънка. Отхапах едно парче и попитах:
— Анет ли?
— Точно така. Тя имаше приятен апартамент и ме покани да се преместя при нея. Беше наистина много готина — видя я тази вечер, онази с тениската — и всичко беше чудесно. Но след известно време ме обзе любопитството. Анет не работеше, а винаги имаше пари и се обличаше добре. Освен това ме черпеше, когато се хранехме заедно. Накрая я попитах каква е тайната й и тя ми разказа за Моника.
Бони отчупи от пицата, а аз я подканих да продължи.
— Моника уреждаше срещи на Анет. Всеки път взимаше по двеста и петдесет плюс някой и друг бакшиш. Попита ме дали искам да се срещна с Моника.
Тя отпи от виното си.
— Страхотна пица, какво ще кажеш?
— И така, ти се срещна с Моника?
— Бях любопитна. Един следобед отидохме до нейния апартамент, а Моника ме прегърна и каза: „О, тя е идеална! Мъжете много ще я харесат, много е естествена!“. Предполагам, че се стремеше да звучи подкупващо. Пихме, после може би опитахме малко кокаин, вече главата ми беше размътена, а после Моника ме помоли да й се обадя в събота, защото щели да се появят някакви японци. Казах й, че ще си помисля… Честно казано, мислех си, че звучи като шестица от тотото. Искам да кажа, че съм на осемнайсет, сексът не е кой знае какво, а сервитьорството направо ме съсипваше. Струва ми се, че бях доста алчна. Мечтаех да наема собствен апартамент, да се запиша в художествено училище и сама да отговарям за себе си. Бях разбрала какво е да си без пукнат цент, а хиляда долара седмично звучаха невероятно.
— Значи отиде в събота вечерта?
— Онзи японец, предполагам, че беше към петдесетте, беше толкова учтив, че чак ми стана смешно. Преди това бях пила малко и всичко свърши за двайсетина минути. После той се поклони и каза „Благодаря ви“, а пък аз се прибрах вкъщи с триста и петдесет долара. Фасулска работа. Чувствах се като актриса, която току-що е изиграла добра роля. Когато си тръгнах, минах през един бар, свалих най-готиното момче и като го заведох вкъщи, забравих всичко за мистър Хирошима или който и да беше.
Понякога обичам да се самозаблуждавам, че съм много мъдър и нищо не може да ме стресне, но в момента бях шокиран от това тъжно дете. Тя изглеждаше дяволски невинна и красива.
— Бони, колко пъти си го правила?
Тя потръпна и сведе очи.
— Не чак толкова много. Не колкото Моника би искала от мен. Само колкото да си покрия наема и джобните пари.
Избутах пицата настрани и поръчах на сервитьорката бренди.
— Бони, не ми казвай, че го правиш само защото имаш нужда от пари. Веднага мога да ти напиша чек за каквато сума пожелаеш. Мисля, че не знаеш защо го правиш. Искаш да нараниш родителите си? Искаш те да разберат? Сигурно си представяш как би се почувствал баща ти.
— Не, не искам да ги разстроя, честно. Просто искам да съм самостоятелна. Майка ми е такава кучка, а баща ми, господи, той наистина е сладък, но е толкова далеч от реалността. Вероятно си мисли, че все още съм девствена. Истината е, че Моника е най-добрата ми приятелка тук и…
— Господи! — изкрещях. — Тая кучка продава тялото ти и прибира половината от спечеленото. Това не е приятел.
— Не, не разбираш.
Двойката в ъгъла отново ни наблюдаваше. Промърморих нещо грубо в тяхна посока, а после снижих глас.
— Бони, нима не си представяш какво би могло да се случи? Могат да те арестуват. Можеш да пипнеш СПИН, за бога! Някой луд идиот може да те пребие или убие. Можеш да се замесиш в такива неща, за които дори нямаш представа. Господи, повярвай ми, далеч по-добре е да се потиш като сервитьорка или пък да живееш със семейството си. Трябва да спреш, преди да е станало твърде късно.