— Още нещо — упорстваше Гоигън. — Къде бяхте в нощта на убийството?
— У дома. С жена си.
Де Марко стана.
— Трябва да останете тук.
След като си тръгнаха, звънна един барман и каза, че знаел къде е Анет. Взех такси и размених петдесет долара срещу някакъв адрес, а после се срещнах с Анет, но тя по нищо не приличаше на тази, която търсех.
Бях на път да се откажа — изморен, обезверен и с пълното съзнание, че съм в безизходица. Разказах на ченгетата грубо съшита история, която можеше да ми причини неприятности, а Бони я нямаше.
Върнах се в „Алгонкин“ и реших да звънна на Пени, преди да си тръгна. Поне можех да я успокоя, че приятелката й не е мъртва.
Тя имаше телефон в стаята си — непознат лукс за моите колежански години. И, естествено, го вдигна на второто позвъняване; Пени очевидно посещаваше часове само в крайна необходимост.
— Слушай, сладурче, аз съм в Ню Йорк. Не успях да намеря Бони, но разбрах, че не е сред убитите. Все още обаче е в опасност. Ако ти се обади, кажи й да ми звънне колкото се може по-скоро.
— Кажи й го сам — весело отвърна дъщеря ми. — Тя е тук, до мен.
7.
Стиснах телефонната слушалка и се опитах да сдържа гневния си вик.
— Какво имаш предвид с това „тя е тук до мен“?!
— Взех я от автогарата преди час. Татко, тя трябваше да отиде някъде. Онези гангстери я издирват в Ню Йорк.
Кръвта замръзна във вените ми. За Пени това може би беше нещо като шега, но аз бях видял снимките на убитите.
— Идвам при вас. Не й позволявай да излиза или да се обажда на когото и да било. Просто останете там. Разбра ли ме?
— Разбира се, татко.
Взех самолета по обяд и се зачетох в „Таймс“, където ме очакваше поредната изненада. Халид Ясин, описан в първия материал като бизнесмен, сега беше обявен за „старши офицер в саудитското разузнаване“. Другите двама бяха „тайни агенти“, а Ахмад се оказа племенник на Халид.
Положението се влошаваше. Не бях много наясно с положението в Близкия изток, но бе очевидно, че ако саудитски разузнавач е убит в апартамента на нюйоркска сводница, кашата е пълна. На всяка цена трябваше да измъкна Бони далеч от фронтовата линия.
Това вече не беше просто дребен епизод от живота на платените мацки. Бони може би имаше информация и за други убийства. Какво можех да предприема — да заведа Бони при баща й и тя да му разкаже истината. После Хари и адвокатът му щяха да се оправят с полицията. Може би връзката на момичето със сегашната й среда щеше да бъде потулена. В крайна сметка тя беше разбутала въглените. Но независимо от това какво щеше да се случи, сметките трябваше да са чисти. Ситуацията напомняше за класическата максима на политиците — когато всички други варианти пропаднат, кажи истината.
Взех колата си от вашингтонското летище и подкарах към Шарлътсвил. Пътуването ми отне пет часа. Беше ясен есенен следобед. Мислех да заведа момичетата на вечеря, а после да поговоря насаме с Бони и да я убедя да разкаже всичко на баща си. Предполагах, че тя самата вече е склонна да се помири с родителите си и да изтърпи нужната болка. Това бе единственият изход.
Докато пресичах двора към общежитието, усетих, че нещо не е наред. Доста любопитни лица висяха по прозорците, а от стаите, вместо обичайната порция силен рок, се носеше тревожна тишина.
Пред входа млад полицай ме запита кого търся. Преди тук никога не е имало полицай. Казах му за дъщеря си и му показах личната си карта.
— Това е бащата на Малой — викна той на един сержант във фоайето.
Краката ми се подкосиха. Бил съм полицейски репортер и разпознах подозрителната тишина наоколо. Винаги ставаше така след някое престъпление. Но какво можеше да се е случило за тези няколко часа?
Съквартирантката на Пени изскочи отнякъде и се хвърли в обятията ми.
— Господи, мистър Малой!
— Какво се е случило, Мередит?
Тя ме хвана за ръката и ме поведе към тяхната стая. От другите врати надничаха бледи и тихи младежки лица. Влязохме в стаята. Веднага си личеше, че тук живее Пени — разхвърляни книги, плочи, дрехи, празни бутилки и цигарени кутии. В единия ъгъл видях плюшеното мече, което й бях подарил за петия й рожден ден. И досега трудно заспиваше без него — моята малко цинична и всичко знаеща дъщеря.
Погледнах към Мередит. Беше елегантно момиче и изглеждаше по-възрастна за годините си. Ръцете й трепереха.
— Къде е тя?
— В поликлиниката. Онези мъже… те се втурнаха тук, търсеха Бони. Те… те удариха Пени.