— Скрий я — казал. — И ти самата се скрий. Занеси я в моето посолство и те ще ти платят добре.
Чули стъпки в коридора. Халид се опитал да се барикадира зад вратата, а Бони се втурнала в будоара на Моника. Там имало килер, пълен със скъпи дрехи, нощници и бельо. Моника веднъж й показала, че зад стеничката на килера се намира скривалище, не по-голямо от телефонна кабина. Първоначалната й идея била да постави там камера, която да запечатва ценни спомени от креватните забави, но не го направила и използвала помещението за склад на бижута и наркотици.
Бони се вмъкнала там и седнала в тъмното, стискайки касетата. Чула как нападателите проникнали в стаята и как Халид крещял, докато го измъквали навън. Няколко минути била обгърната от ужасяваща тишина. Страхувала се, че нападателите ще я открият, и когато се разнесли първите изстрели, решила, че трябва да се изпарява, независимо от риска.
Изпълзяла от скривалището си и тихо се спуснала по коридора, хванала асансьора на полуетажа и слязла до мазето. Последното, което чула, били виковете на Халид за милост. В мазето обаче изходът бил заключен и тъй като била сигурна, че убийците наблюдават фоайето отпред, се обадила на Бъз да й отключи задната врата.
Взела метрото до „Уест сайд“ и хванала първия автобус за Вашингтон. По пътя страхът й се засилвал и слязла във Филаделфия. Прекарала остатъка от уикенда скрита в един евтин хотел. Най-сетне се решила да потърси помощ от Пени — нямало по-добро скривалище за едно осемнайсетгодишно момиче от някой голям университет — и хванала автобус за Шарлътсвил. После, кой знае как, се оказало, че и това скривалище не е надеждно.
— Как са я намерили, татко?
Часът минаваше десет, сестрата вече се бе примирила с присъствието ми.
— Някой им е казал, че сте приятелки. А може и да са подслушвали телефоните. Тя ти се обаждаше доста често, нали? Решили са, че е напуснала града, и са проверили приятелите й извън Ню Йорк.
— Толкова ли е лесно да се подслушват телефоните?
— Зависи кой го прави.
— Господи! Сякаш говориш за мафията.
Погледнах я мълчаливо. Дали наистина беше права?
— Бедната Бони, тя никога няма да спре да бяга. Въобразила си е, че никъде не е в безопасност.
— И може би е права.
— Татко, кои са те?
— Нямам представа. Халид е разузнавач. Мнозина биха желали да го очистят или да се доберат до тайните му. Бони взе ли касетата със себе си?
— Така мисля.
— Пени, ти чу ли това проклето нещо?
— Не, тъкмо щяхме да я прослушваме и те се появиха.
Денят бе дълъг, имах нужда от сън.
— Ще потърся къде да отседна — казах аз.
— Няма да ме оставиш тук сама — проплака Пени. — Ще проверим дали не можем и двамата да спим в стаята ми.
— А Мередит?
— Тя отиде при гаджето си. Да не мислиш, че би искала да спи сама?
— Утре, като си тръгна, искам с Мередит да смените стаята си.
— О, татко, това ще отнеме цяла вечност — запротестира Пени. — Но ако е необходимо…
8.
С Пени отидохме в стаята й към полунощ. На сутринта бях събуден от някакво момиче, което търсеше цигари. Последва един час, изпълнен с викове, кикот, ругатни, тряскащи се врати, шум от течаща вода и сешоари, гръмка музика. Момичетата се подготвяха за училище. Пени очевидно не ходеше на предобедните занимания, тъй че се отбихме в местното бистро, наречено „Ъгъла“. Седнахме до прозореца и получихме войнишка порция пържени яйца, салам и бира.
— Знаеш ли, че тук бира е пил и Милтън Лофтъс? — попита ме тя по време на кафето.
— Кой?
— Милтън Лофтъс. От „Лежащ в тъмнината“. Има една сцена, снимана тук.
— Бях забравил — промърморих. Дъщеря ми имаше доста интереси.
Докато плащах, тя бръкна в чантата си и извади тетрадка и тефтерче за телефони.
— Бони ме помоли да ти предам това. Едното е със срещите й — имена, адреси и прочее. За другото не знам. Май си е писала разни неща.
Натъпках ги в джобовете си — още не бях готов да ги чета — и се отправихме обратно към колата. Тъкмо се готвех да се сбогувам и тя за пореден път ме изненада.
— Имаш ли няколко минутки? Искам да ти покажа нещо.
Закара ме до сенчеста стара къща в покрайнините на града. Оказа се дом за сираци и щом влязохме, веднага бяхме обградени от дечица, търсещи вниманието на Пени. Тя ги прегръщаше, представяше ме на всяко от тях. Пени винаги е имала успех сред децата.