Очевидно той разбираше от подобен език. След няколко минути се върна и мрачно промърмори, че мистър Кеслър ще ме приеме по-късно.
Повече от час вече чаках и тъкмо бях решил да си тръгна — той беше майстор на подобни изпълнения — Джилс се появи на вратата и с хищна усмивка раздруса двете ми ръце. Въведе ме в огромния си офис (на долния етаж в подобно помещение се блъскаха петдесет репортери) и сипа две двойни уискита. После се разположи зад извитото си бюро, върху което имаше три монитора и повече телефони, отколкото при президента. Отпуснах се в ниското кресло, от което трябваше да го гледам с извита нагоре глава. Беше неудобно, но вероятно ефективно.
Джилс внимателно отпиваше от уискито си.
— А сега, Грейди, кой е този Блеър? Познавам ли го?
— Блеър е „тя“, Джилс. На осемнайсет, висока, руса, красива и — за последните няколко месеца — момиче на повикване. Сега обаче е изчезнала и се опитвам да я открия.
— Опита ли чрез полицията?
— Името и телефонът ти бяха в нейното тефтерче.
— Името и телефонът ми могат да бъдат навсякъде.
— Виж, цялата тази история не ми е много приятна, но мисля, че момичето е в беда. Имаш ли някаква идея къде би могла да бъде?
Лицето на Джилс се напрегна — изглеждаше тъй, сякаш всеки момент ще експлодира.
— Ние винаги сме се отнасяли добре с теб, нали?
Нямах представа за какво говори.
— Последната ти книга — рецензирахме я като „първокласна“, нали?
— Така е.
— Не е необходимо да сме толкова благосклонни. Унищожавали сме и по-големи от теб.
Лицето му бе почервеняло, очите му — присвити, ръцете му нервно шареха.
— Виж какво, нямам намерение да те притеснявам. Просто търся…
— Работиш за Хари Прескът, нали?
Значи беше въртял телефони във Вашингтон, докато чаках цял час навън.
— Хари ми е стар приятел, но случаят няма нищо общо с него.
— Ако Прескът иска да ме напада, ще се справя и с него. Сенаторите идват и си отиват. Мислиш, че можеш да се втурнеш в офиса ми и долно да ме изнудваш…
Станах.
— Ти си луд. Опитвам се да открия едно изчезнало момиче.
Той също стана. Очите му отново се присвиха.
— Знам за лъжите по мой адрес. Гадни слухове. Няма значение. Не могат да разрушат това, което съм построил тук.
Ръцете му се разпериха, сочейки стените, отрупани с грамоти, дипломи и снимки на Джилс с крале и президенти.
Обърнах се към вратата.
— Забрави за това — казах. — Съжалявам, че попитах.
Той бързо пресече стаята и внезапно ми препречи пътя. За момент си помислих, че ще ме нападне. Но той неочаквано се промени като върколак по пълнолуние, и несигурна усмивка пропълзя по зачервеното му лице.
— Не си тръгвай, Грейди — настоя Джилс. — Знам, че си ми приятел. Но нямаш представа какви заплахи получавам ежедневно…
Първо не можех да вляза. Сега не можех да изляза. Той сипа по още едно, после ме отведе до една масичка и седна до мен.
— Съжалявах я — неочаквано каза той. — Исках да й помогна, преди този безумен живот да я унищожи. Такова крехко дете, господи, тя ми напомняше за собствената ми жена на тази възраст. Заведох я у нас, за да я измъкна от улицата.
— Къде е тя, Джилс?
— Не знам. Но мога да ти помогна. Ще ти заема един мой репортер. Страхотен е. Ще я намери.
Отказах. Репортер, ровещ в личния живот на Бони, бе последното, което исках. Джилс кимна разбиращо.
— Не се притеснявай. Все едно, че съм ти намерил частен детектив. Грейди, това момиче означава нещо за мен.
Преди да реагирам, той се обади по телефона и след секунди на вратата изникна здравеняк с квадратна челюст и боксьорски нос. Над очите му се вееше дълъг перчем. Погледна ни и очевидно не беше възхитен от присъствието си в нашата мила компания. В очите му блещукаха странни искрици. Всички ли тук бяха луди?!
— Грейди Малой, Сид Бенкс. Сигурно знаеш нещичко за Сид и за наградите, които е спечелил. За съжаление в момента има известни проблеми. Сид, Грейди е мой скъп приятел и има нужда от помощ. Той сам ще ти обясни.
Репортерът многозначително изгледа своя шеф, после се обърна към мен. Ако погледите можеха да убиват, в тази стая щеше да има два трупа. Никога не бях попадал в по-странна компания. Сякаш се намирах в пиеса на Пинтър2, попаднал сред неприятни типове, които по необясними причини ме мразеха. Казах на Сид, че ще му се обадя, и излетях от офиса.