Бях впечатлен от Ури и все пак скептичен по отношение на част от мислите му. Веднъж писах реч за един кандидат за президент, трябваше да я прочете пред богати евреи от Ню Йорк. Тези хора имаха ясна цел и ако не я следваш, можеха да те разкъсат на парчета. Свирепи хора като тях нямаха място за компромиси в политическата си философия.
— Вие сте онези с бомбата, нали?
Той не отрече наличието на израелски ядрен капацитет.
— Да, но никога не бихме могли да контролираме възможността някоя арабска държава или групировка да стигне до същото. Представете си Кадафи да купи нещо такова? Или ООП да го открадне? Тогава? Вие сте писател, измислете продължението. Представете си, че неидентифициран самолет хвърли атомна бомба над Тел Авив. Ние ще отговорим ли със същото? Срещу кого? А ако нашият отговор просто развърже ръцете на враговете ни и им даде повод за масова инвазия? Би ли докарала една бомба, хвърлена от неизвестен самолет, втори Холокост? За вас вероятно това са само думи, но всъщност са въпроси, които трябва да си задаваме с необходимата сериозност.
— А касетата? — настоях аз.
Ури загрижено поклати глава.
— До нас достигат доста слухове, по-голямата част от които са неверни. Един от последните се отнася за план, включващ именно използването на ядрено оръжие за предизвикване на тотална инвазия от определени радикални групировки. Предполагам, че Халид Ясин е бил в течение. Когато разбрахме, че е тук, бяхме много любопитни какво има в касетата? Не е нормално нещо толкова важно да бъде записано на хартия или лента. Но материалът може да е бил главно технически. Или да е прехванато съобщение, потвърждаващо намерението на конспираторите. Кой знае? Надявах се да го разбера от Ясин, но, уви, бях твърде бавен.
Младите мъже се приближиха и застанаха до Ури. Единият заговори на неразбираем за мен език. Другият показа пистолета ми — явно подхвърли някаква шега за него — и го остави върху масата. Носеше още и двете тетрадки на Бони. Бях ги „скрил“ под дрехите си. После двамата се насочиха към кухнята.
— Твърдите, че вие не сте убили арабите и момичетата? — атакувах аз.
— Който и да го е направил, е допуснал две грешки — безсмислената касапница и момичето, успяло да избяга с касетата.
— Кой би могъл да е? — попитах. — Кой ги е убил?
— Направено е безмилостно и твърде жестоко. ООП са способни на такова нещо, а и други ислямистки групи, както, разбира се, и местни криминални елементи.
В мен се породиха доста въпроси. Ури беше чаровен тип, но какво всъщност знаеше? Откъде черпеше информация? От полицията? Или от другаде?
Сякаш прочел мислите ми, той каза:
— Търсим изчезналото момиче и по-точно касетата, която вероятно е взела със себе си. Вие очевидно я познавате.
— Срещнах я преди няколко седмици. Млада проститутка. Представи се като Блеър, но така и не разбрах фамилията й. Историята й ме заинтригува като писател. Една вечер ме заведе в апартамента на Моника и когато разбрах за убийствата, помислих, че е сред жертвите. Затова дойдох тук с надеждата, че мога да бъда полезен на полицията.
Вече се чувствах кръгъл глупак, когато се налагаше да разказвам тази легенда, но се държах за нея.
— А как разбрахте за касетата? — попита Ури.
Трескаво затърсих отговор, защото не можех да спомена за познанството на дъщеря ми с Бони. Сега разбирах, че две сили, поне две, търсеха касетата и едната от тях бе последвала Бони в Шарлътсвил, но очевидно Ури нищо не подозираше.
— Полицията — казах. — Попитаха ме за нея.
Той повдигна вежди, после разлисти едната от тетрадките на Бони.
— Тя ми ги даде — казах аз. — За да ме запознае с някои подробности, ако реша да пиша за нея. Преснимайте ги, ако мислите, че ще ви помогнат.
Той продължаваше да я разглежда. Най-сетне проговори:
— Днес сте посетил един от тези хора.
Не губих време да го питам как е разбрал.
— Журналистът, да. Той каза, че няма представа къде е тя.
Ури повика единия от бригадата. Младият мъж седна наблизо и започна да преснима тетрадките.
— Ще ви предложа сделка — обърнах се към Ури. — Ако намерите момичето, доведете ми го. Ако аз намеря касетата, ще я донеса на вас. Става ли?
— Разбира се. — Той любопитно оглеждаше пистолета ми, сякаш виждаше пред себе си умряла мишка. — И един съвет. Ако искате да се движите въоръжен, движете се въоръжен. Едно оръжие не би било от полза, скрито сред чорапите ви.