Выбрать главу

— Ще го запомня.

Другият мъж излезе от кухнята с празни ръце. Беше мой ред да се засмея.

— Ако касетата беше у мен, щях ли да я донеса тук? Нямаше ли да я скрия у дома?

— Къщата ви бе претърсена днес следобед.

— Копелета!

— Жена ви не беше там. В настоящия момент тя е една от най-добре пазените жени в Америка.

— Искате да кажете, че наблюдавате дома ми?

Той пропусна въпроса покрай ушите си.

— Сега бихте ли свалили палтото си?

Бях по-скоро удивен, отколкото вбесен. Ситуацията ми напомняше за сцената в „Малтийския сокол“, когато Богарт дава на Питър Лоре револвера си, а Лоре все пак настоява да го претърси. Не че Ури приличаше на Питър Лоре, или пък аз на Богарт. Единият от младежите ме претърси бързо и опитно, след което отстъпи назад.

— Как бих могъл да се свържа с вас? — попитах аз.

Той ми подаде едно листче.

— Обадете се на този телефон и съобщете името и местонахождението си. Засега свършихме. Благодаря ви за съдействието.

Стиснахме си ръцете и те си тръгнаха. Можех да се обадя по телефона, за да ги арестуват във фоайето на хотела — ако не бяха надхитрили дори охраната на „Уолдорф“ — но не виждах смисъл. Познанството с Ури очевидно бе полезно. А собственото ми положение изглеждаше направо безнадеждно. Ако разкажех всичко, което знаех, вероятно щях да разбия живота на Бони и кариерата на Хари. А докато пазех част от истината за себе си, със сигурност щях да бъда преследван от кой знае какви тъмни сили.

Независимо от визитата на Ури обаче, плановете ми останаха същите — хубав сън и ранен полет за вкъщи. Може да го наречете стратегическо отстъпление или страхливо бягство, но каквото и да си помислите, на мен ми бе дошло до гуша.

13.

За закуска си поръчах портокалов сок, ягоди, филе, варени яйца, препечени филийки с масло, кафе и — като връх на всичко — чаша „Дом Периньон“. Орт Бътлър можеше да си го позволи.

Освежен, напуснах хотела към девет и се оставих на милостта на студения и неприятен дъжд. Крих се под няколко чадъра, предложени ми от жени, чиято очевидна цел бе да ме ослепят, и огледах „Парк авеню“ за такси.

За мое щастие иззад ъгъла се появи едно. Размахах и двете си ръце и то подмина един възрастен джентълмен, за да спре пред вашия скромен разказвач. Реших, че днес е щастливият ми ден, и се отпуснах на задната седалка.

— „Ла Гуардия“ — казах аз и разгърнах „Таймс“.

Бях привикнал да не използвам нюйоркските таксита, тукашните шофьори само гледат да те излъжат, измисляйки си заблуждаващи маршрути, но сега нямах нито силите, нито желанието да се впускам в тежка битка заради четири или пет долара. След малко се замислих над казаното от Ури. Възможен ли бе арабски заговор, целящ да разруши Израел? Това ли съдържаше тази проклета касета?

По дяволите, не, отговорих си сам. Вероятно е концерт на Бени Гудман — не бяха ли всички арабски принцове луди по Бени Гудман? Вече не ме беше грижа. НМП — Не е Мой Проблем.

Движехме се надолу по улиците, обилно поливани от дъжда. Стори ми се, че направихме няколко твърде резки завоя, после се огледах, когато спряхме под един мост. Беше мрачно и се чудех дали не сме се загубили. Погледнах към огледалцето над шофьора, за да срещна очите му. Тъкмо щях да го попитам, когато вратите се отвориха и двама мъже се вмъкнаха вътре.

Впоследствие всичко се разви много бързо. Аз вдигнах ръце и двамата се насочиха към гръкляна ми, после единият хвана ръцете ми, докато другият се зае да обработва ребрата ми. Хриптях и пъшках и единственото, което забелязах, бе, че двамата са мургави и че единият е по-възрастен от другия — вероятно бяха на трийсет и двайсет. Бях победен и се готвех да се предам, когато те ме изхвърлиха на улицата.

Вътрешностите ми щяха да се пръснат, а биячите бяха отделили нужното внимание и на слабините ми. Единственото, което можех да направя, бе да се свия на кълбо, да прикрия главата си с ръце и да охкам. По-възрастният каза нещо на този, който ме риташе, сетне клекна до мен, сръчно пребърка джобовете ми и изсъска:

— Отивай си у дома, задник!

Намери пистолета ми, засмя се, хвърли го в крайпътните храсти и се метна в таксито. Чудех се дали ще минат с колата през мен. Но те заминаха, оставяйки ме полумъртъв в калта.