Репортерът сви рамене.
— Знам, че не сте стари приятели. Но това няма значение. Очаквах Джилс да ме излъже.
— Какви са отношенията ви? — Спомних си, че преди около година някъде бях чел нещо за Сид Бенкс.
— Много е просто. Той ме мрази, аз мразя него. Но сме свързани, защото някакъв тъп губернатор ни съди за клевета. Затова Джилс ме махна от репортерския екип и сега прекарвам времето си, ровейки се в глупости. А твоят случай просто е добър повод да съм по-далеч от офиса.
Докато говореше, той се пресегна към уискито и леда.
— Но ще го държиш в течение?
Сид изглеждаше раздразнен.
— Виж, казах ти, че го мразя, но не си спомням да съм казал същото и за теб.
Докато се опитвах да сипя още и на себе си, той добави:
— Сигурно няма значение, но знам с какво се занимаваш. Спомням си някои от статиите ти. Така и не разбрах защо се прехвърли на книги.
— Въпрос на финанси. Можеш да умреш от глад със статии. А и редакторите са пълни идиоти.
— В издателствата не са ли същите?
— Налага се да контактуваш само с неколцина.
Той пак сви рамене не особено убеден.
— Пишеш статии и прецакваш другите. Пишеш книги и другите те прецакват.
Този човек си имаше принципи. Познавах и други журналисти от неговия тип. Подозрителни, язвителни и сантиментални копелета, от които излизат отвратителни съпрузи и лоши работници, но пък са предани на своето понятие за морал и истина, не много различно от това на кръстоносците. Инстинктът ми подсказваше да му се доверя, но само донякъде.
Разказах му по-голямата част от историята, без да споменавам предположенията на Ури за съдържанието на касетата и факта, че изчезналото момиче е дъщеря на Хари Прескът.
Когато привърших, Сид се бе изтегнал на пода, беше събул обувките си и се взираше в захабените си чорапи.
— Приятел, в голяма беда си — обяви той.
— По-добре ме изненадай с нещо.
Той намери някакъв сериал по телевизията, увеличи звука до максимум и се премести близо до мен.
— Да започнем с курвите — каза той. — Моника, Рут и останалите.
— Блеър ги наричаше „мадам“. Каза, че познавала шест-седем такива.
— Те са стотици. Това е най-развитият бизнес в „Ийст сайд“. Момиче като Моника започва с продажба на собствения си задник. Взима средно три стотачки на чукане. Може би две от редовните си клиенти, но по четири-пет от разните глупаци. Колко чукания седмично? Може и двайсет, ако реши, но нека бъдем по-консервативни. Да кажем десет. Това са три бона седмично и сто и петдесет годишно — в брой, без данъци, а и се чука по-рядко от средна новобрачна двойка. Не е зле, а?
— Разбира се. Рози и шампанско.
— Съвсем скоро тя има пред вратата си повече мъже, отколкото може да поеме. Затова се обажда на някоя приятелка да помогне. После на още две или три. Да кажем, че четири от тях се чукат десет пъти седмично за по триста долара на сеанс. Това са шестстотин хилядарки годишно. Звучи твърде гот, за да е вярно, нали?
Кимнах в съгласие. Ребрата ми пулсираха. Докторът каза, че няма счупено, но може би лъжеше.
— Е, наистина звучи твърде гот, за да е вярно. Събуди се, Малой. Това е Голямата торта. Ще оставим Моника да прибира половин милион годишно, защото е сладур и има страхотен задник, така ли? Не, не е така. Някой се намесва.
— Мафията.
Чудех се защо не се бях сетил по-рано. Може би защото живеех в провинцията твърде дълго, а там откраднат велосипед се счита за зараждане на организирана престъпност.
— Точно така. Един ден някакъв умник чука на вратата и казва: „Скъпа, аз съм твоят нов съдружник. Ще те защитавам, ще продавам дрогата ти навсякъде и ще взимам половината от печалбата. Ако офертата не ти харесва, ще ти счупя ченето“. Чупи няколко ченета и започва да се носи мълвата, че е сериозен бизнесмен. Моника плаща и запазва профила си красив.
— Много е явно — отбелязах аз.
— Винаги е било така. Но това, което всъщност ме интересува, не е мафията, а чужденците — араби, израелци, японци. Моника сякаш се е опитвала да вкара в леглото си цялото проклето ООН.
Докато говореше, Сид небрежно почистваше подметките на обувките си с ножа, който бе измъкнал от джоба си.
— Много чужди бизнесмени идват в Ню Йорк.
— Много чужди политици също. И всички те искат да пробват местните готини задничета. Мафията не я е грижа за чужденците, а само за приходите, но има момчета, които се интересуват и от останалото.