— ЦРУ.
— Именно. Те държат под контрол арабите, евреите, всички. И няма по-удобен случай за документиране от онзи, в който гащите им са смъкнати. Ти каза, че момичето се е скрило в стая, където Моника мислела да сложи камера, но не го е направила. Кой твърди, че не го е направила?
— Искаш да кажеш, че ЦРУ може би знаят кой е убил онези хора?
Сид замислено се втренчи в подметката си.
— Кой, по дяволите, да ти каже? В ЦРУ има повече фракции, отколкото в ООП. Някои са произраелски, други — проарабски. Да ти се намира някаква храна?
Махнах към кухнята. След минута той се върна със сандвич. Надявах се, че си е измил ръцете.
— Не го споменах, но вечерта при Моника срещнах и един вол с черна брада — Ник Алегро. Блеър каза, че бил пласьор на наркотици. После го видях у Рут Орландо. Анет се изплаши до смърт.
Сид отхапа от сандвича.
— И би трябвало. Ники е много зло копеле. Той е Мистър Кокаин и ще остане такъв, докато някой не го застреля. Преди две-три години мафията направи сделка с ненормалните колумбийци, те внасяха дрога на парче. Ники беше в основата на споразумението — застреля четирима или петима от колумбийците и успя да убеди оцелелите.
— Блеър каза, че е била и в неговия апартамент. Каза, че там имало колумбийци с куфарчета, пълни с кокаин.
— Сигурно. Рекетът над проститутките и наркотиците си пасват като джин и тоник. За отношенията на Ники с момичетата се носят някои наистина гадни слухове.
Положението се усложняваше. Аз търсех Бони, а не някаква международна наркоконспирация. Но си спомних какво каза Пени за мъжете, които я бяха нападнали — говорели испански. Тези, които ме бяха пребили, също.
— За Алегро работят ли колумбийци?
— Стопроцентово. Той е от работодателите, които дават равни шансове на всички кандидати.
— Значи той е ключът към шибаната история — заключих аз.
Прекъсна ме телефонът. Изключих телевизора и вдигнах слушалката.
— Чух, че си имал неприятности — каза Лий Драпър.
— Лошите новини се разпространяват бързо.
— Обадиха се от хотела, защото си в апартамента на Орт. Слушай, сенаторът иска днес да вечеря с теб.
— Не мисля, че мога да пътувам — казах му аз.
— Ще решим проблема. Една лимузина ще те вземе и ще те откара до самолета на Орт. Ако искаш, ще ти осигурим медицинска сестра по време на полета да ти държи ръката. На другото летище ще те чака кола и ще те откара до офиса на сенатора. Какво ще кажеш?
— Осигури в самолета студена бира и перкодан. Никаква сестра.
— Готово.
— Кога ще дойде лимузината?
— Когато се приготвиш, тръгваш. Тя вече е долу.
Не ме интересуваше вечерята с Хари Прескът. Исках да се прибера вкъщи.
— Тръгвам си — казах на Сид. — Току-що ми направиха предложение, на което не мога да устоя.
— Кой? — попита той подозрително.
— Познаваш ли човек на име Лий Драпър?
Той мрачно изхъмка, но не отговори. Не го и насилих. Нямах намерение да се срещам с Лий Драпър повече.
— Какво смяташ да правиш? — попита Сид.
— Не знам. Или ще се прибера у дома и ще забравя за всичко, или ще пощурея и ще се върна, за да пръсна главата на Алегро.
— По-добре недей. Той е здраво момче и зад гърба си има други такива. Искаш ли да се разровя?
— Разбира се — отвърнах аз. — Но не се безпокой за наркотиците, ЦРУ или другите глупости. Просто намери момичето. Нищо не обещавам, но си мисля, че ако я намериш, семейството й ще бъде доста благодарно.
— Парите никога не са ме вдъхновявали — мрачно отсече той. — Само копелетата, които ги притежават.
Той си тръгна и аз се затътрих към банята, изпиках нещо розово и започнах да си събирам багажа.
15.
Още щом влязох в офиса на Хари, Аманда ми се нахвърли като тигрица.
— Тъпо, мазно копеле! — започна тя. — Гаден мръсник. Подъл…
Продължи в същия дух. Не беше зле като за девойка, завършила елитен колеж. За щастие бях тъпкан с перкодан и бира, за да приема атаката персонално. Насочих се към бюрото на Хари, ухилен щастливо към това чаровно създание, което може би с моя помощ един ден щеше да стане първата дама на страната.
Аманда беше на четиридесет, дребничка, но съвършена, с червеникава коса, блестящи очи и изящество на кукличка от китайски порцелан. Беше елегантно облечена — с оранжева копринена рокля, обсипана с бижута в рамките на допустимото.