За момент й повярвах, искаше ми се да е така. После се сетих, че е измислила всичко това, за да не се наложи да признае, че няма представа къде би могла да е собствената й дъщеря. Наглостта й ме шокира. А и по-късно щеше да се наложи да излъже повторно, за да „докаже“ първата си измислица.
Разбира се, лъжата повиши настроението на компанията. Отпуснахме се и се върнахме към историите за отдавна отминалите дни в „Кливлънд парк“. Хари се успокои, той отново се превърна в забавния чаровник, какъвто можеше да бъде, когато не бе твърде зает със световните проблеми.
Беше ми интересно да го наблюдавам, защото знаех какво означава да се бориш за президент. Знаех каква огромна и влудяваща информация изпълваше главата му — за хора, пари, срещи, имидж, организации, време, тактика — и все пак той успяваше да я пренебрегне и да се отдаде на спомени за купони, пикници и игри на бейзбол отпреди петнайсетина години. В този момент отново го харесвах — политиката не бе успяла да го превърне в машина. Разсмя ни до сълзи, докато разказваше за една игра на гатанки, когато, благодарение на моята изобретателност, му се наложи да покаже с мимики изречението „Ако не можеш да си намериш хубаво момиче, потърси чистичък старец“. Не ми го беше простил.
Хапнах от лучената супа и говорих не повече от необходимото. Тежкият ден си казваше своето. Комбинацията от различни лекарства леко ме отнесе. Хем бях тук, хем и не бях, наблюдавайки отнякъде тези чаровни хора, кикотещи се като деца — Хари, мой връстник и бъдещ президент; Линда, най-близкият ми човек в този свят: Аманда, превърнала подлостта в изкуство. Бях горд, че съм част от екзалтираната ни компания, защото, ако бъдем честни, не съм нищо повече от досаден тъпанар, прекарващ живота си в жонглиране с думи и то върху листове хартия.
Независимо от чудесната компания обаче, когато кафето пристигна, вече клюмах.
— О, вижте, Грейди ни напуска — възкликна сладко Аманда. — Помните ли го как задрямваше след вечеря?
Оголих зъби и предложих да се ориентираме към тръгване. Линда караше, аз тананиках „За танцуващите любовници“ на Синатра и накрая наистина отлетях. Когато пристигнахме, Линда ми помогна да изкача стълбите, съблече ме и огледа нараненото ми тяло.
— Бедничкият — каза тя.
Паднах в леглото и скоро тя ме последва. Изгаси светлината, аз я прегърнах и се долепих до нея така, както вероятно удавник се вкопчва в спасителен пояс.
— Можеш ли да се любиш? — попита Линда.
Колкото и да бе невероятно, аз си задавах същия въпрос.
— Усилието може и да ме убие — предупредих аз.
— Умри щастлив — предложи тя.
16.
На сутринта бях толкова отпаднал, че не можех да се облека. Тялото ми сякаш беше изрисувано от Пикасо през синия му период. Изпълзях от леглото към обяд, навлякох един халат, отворих си бира и изпратих сигнал за помощ към Елтън Капс.
Той се появи след двайсетина минути. Беше огромен — типичен жител на Оклахома, с конско лице и джинси. Напоследък повтаряше, че е свиневъд, но знаех, че в живота му е имало и моменти, свързани с безброй други неща.
Елтън купи фермата до нас преди около шест години. Малко след това ме предупредиха, че новият ми съсед току-що се е пенсионирал от ЦРУ и че бил легенда в бранша, свързван с възцаряването на Маркос, екзекуцията на Нго Дин Дием и свалянето на Алиенде.
Труден характер, реших аз и запазих дистанция. През първите две години се срещнахме само веднъж на някакво коледно парти. После, две-три седмици по-късно, беше незабравима снежна буря, успях да навра буика си в канавката. Докато проклинах съдбата, ето ти го и Елтън Капс — с голям джип и здрава верига. Измъкна ме без много-много приказки, а после го поканих на чашка. Той се оказа запознат както с политиката, така и с бърбъна. Не стигнахме до съгласие по нито един въпрос, но го харесах. Това често се случва във Вашингтон.
В същия ден ми разказа една интересна история. Израснал в ранчо в Оклахома, недалеч от щатското поправително училище. На всеки няколко месеца момчета бягали от училището, каза Елтън, и „с приятелите ми се мятахме на конете и ги гонехме като зайци“. Не бях сигурен, че мога да бъда близък с човек, който слагаше тази история в списъка на любимите си детски спомени (вероятно свалянето на Алиенде беше логична последица), но все пак станахме приятели.
След няколко месеца Елтън потърси съвета ми. Беше написал книга за кариерата си като шпионин, но двама издатели я бяха отказали. Съгласих се да я прочета.