За мое удоволствие ръкописът беше добър.
Заведох Елтън в Ню Йорк и обядвахме с моя агент — Фриц Хопър. Фриц не чете книги — причинявали му мигрена — но понякога се заслушва в автори, а Елтън го впечатли с историите си за шифри, мисии и шпионски операции. Когато едрият мъж стана, за да отиде до тоалетната, Фриц се обърна към мен със светнал поглед и възкликна:
— Звучи като мемоарите на Джеймс Бонд!
Фриц прати ръкописа на Елтън на един издател с не много добра репутация (от тези, които правят планини с пари), измисли тъповато заглавие („Супершпионин“) и когато след продажбите на тиражите с меки и твърди корици чертата бе теглена, се оказа, че моят приятел свинар е спечелил около седемстотин и петдесет хиляди долара. (Фриц, разбира се, получи седемдесет и пет от тях, след което ме почерпи.) Естествено в началото се появиха заплахи от страна на ЦРУ, че ще подведе Елтън под съдебна отговорност, но единственият резултат бе покачването на тиража.
Вярвах на Елтън и го уважавах. В миналото бе участвал в някои мръсни игрички, но вярвах в личния му кодекс. Предполагам, имаше много неща, които никога не би ми казал, но надали някога щеше да ме излъже. В сегашната ситуация той беше единствената ми възможност за разумен съвет.
Посрещнах го в кабинета си и му посочих бара. Той се обслужи и попита:
— Какво, по дяволите, не е наред?
Разгърнах леко халата си, за да види отоците по тялото ми.
— Господи Исусе — измърмори той и се приближи, сякаш не вярваше на очите си. — Кой го направи?
Свих рамене.
— Не знам. Нечии наемници. Виж, това, което ми трябва, е информация за един евреин, който твърди, че името му е Ури. Около петдесетгодишен, стегнат, към метър и осемдесет и пет, късо подстригана сребриста коса…
Разбрах, че веднага направи връзка.
— Има ли белег на брадичката?
Замислих се.
— Да, бях забравил.
— Сигурно ти е разказал, че семейството му е избягало от Хитлер?
— Точно така.
Елтън остави чашата си и се приближи към мен.
— Името му е Ривка Елазар. Ури е псевдоним. Той се пенсионира като втори човек в Мосад. Може би щеше да стане и номер едно, според мен беше политически ход. Ти си се срещал с него?
— Преди две вечери в апартамента на Орт Бътлър в Ню Йорк. На другата сутрин, тоест вчера, бях пребит.
— За бога, Грейди, в каква каша си се забъркал?
Разказах му цялата история. Бях стигнах до арабите, когато Елтън стана и отиде до прозорците — първо до единия, после до другия. Прилепи се до ъгъла на единия, после и на другия, сякаш искаше да огледа пред къщата, без самият да бъде видян. Не каза нищо — аз продължих, но инстинктивните му действия ме вледениха. Докато разказвах, той не спря да кръстосва из стаята, поглеждайки през прозорците.
Най-сетне завърших и въздъхнах:
— Това е всичко, което знам. Бих искал да ми обясниш какво общо има този Ури с шибаната история.
Елтън хвърли един последен поглед през прозорците, после седна и ме изгледа.
— Господи Исусе — каза той и отпи от бърбъна си. — Що се отнася до самия него… по дяволите, за този може да се напише книга. Най-известен е с операциите, с които Мосад отговори на атентатите на Черния Септември на летището „Лод“ през май 1972 и на олимпиадата в Мюнхен същата година. Помниш ли ги?
Разперих ръце.
— По това време аз губех първата си президентска кампания. Освежи ми паметта, ако обичаш.
— Самолет на „Ер Франс“ каца на летище „Лод“ край Тел Авив. Пътниците чакат багажа си. И изведнъж трима японци изваждат автомати и започват да стрелят. Двадесет и четирима са убити, седемдесет и осем — ранени. Отговорът на Мосад е два дни по-късно. В Бейрут избухва колата на палестински лидер. След шест седмици друг терористичен водач отваря пакетче, пак в Бейрут, то гръмва и го ослепява.
— Господи.
— Това е само началото. След убийството обаче на атлетите в Мюнхен, не можеш да си представиш какъв кошмар настана за Израел и по-специално — за Мосад. Светът вече мислеше, че те не могат да защитят собствените си спортисти, собственото си летище, че палестинците са ги поставили на колене! Ури беше човекът, към когото се обърнаха. Задачата му е била кратка и ясна — да елиминира лидерите на Черния Септември, независимо къде, кога и как. Идеята да се захванат с лидерите на ООП в чужбина не беше особено добра, защото имаше риск някой от изпълнителите да бъде заловен и съден за убийство. Но те нямаха избор. Първо застреляха един мъж на име Цвайтер пред апартамента му в Рим. После Хамшари, резидента на Черния Септември в Париж. Пратиха телефонен техник в офиса му, а на следващия ден, когато той вдигнал слушалката, тя експлодирала. Третата цел живееше в хотел „Олимпик“ в Никозия. Една вечер си четял в леглото и стаята му била отнесена от мощен взрив. Следващият беше иракски професор, който помагаше на Черния Септември в оръжейните доставки. Пръснаха му черепа на „Рю Роял“ в Париж, недалеч от „Максим“. Двайсет и четири часа по-късно заместникът на кипърската свръзка също бил взривен в стаята си.