— Достатъчно — казах аз.
— Идва интересната част… — Той се беше оживил. Сякаш беше бейзболен фен, който си припомняше финалната серия през 1986 г. — Брилянтен случай. Абсолютен е — шедьовърът на Ури през април 1973 г. в Бейрут. Лидерите на ООП са в командните си постове, обградени от въоръжена охрана — пълна безопасност. Няма начин Мосад дори да ги докосне. Е, една вечер Ури праща трийсетина души. Между тях и няколко жени. Пристигат със самолети, с коли и прочее, маскирани като туристи, хипита, млади влюбени. Целта е седеметажен жилищен блок — главната квартира на ООП. Израелците атакуват след полунощ, убиват пазачите на първия етаж, щурмуват апартаментите на палестинските лидери и ги застрелват. Взривяват сейфовете им и измъкват безценни документи. Но един момент е направо незабравим. Палестинците от по-горните етажи разбират, че има атака, слизат с асансьора, за да отвърнат на удара. Ури и хората му чакат във фоайето. Когато вратите на асансьора се отварят, те просто застрелват хората вътре, измъкват труповете и отново пращат кабинката нагоре, за да донесе следващите жертви. В крайна сметка взривяват сградата и се оттеглят с хеликоптер. Цялата операция трае два часа. Двама от израелците са убити, равносметката при терористите е повече от сто убити, без да броим лидерите на ООП. Удар по морала на палестинците, повдигане духа на евреите — няма какво да спре изпълнението на такава задача.
Елтън отново погледна през прозореца, после се извърна към мен.
— Искам да ти обясня, че той е един от най-добрите и опасни агенти в целия свят. А след като е в Америка и лично ръководи операцията, означава, че случаят е твърде специален.
— Той е сигурен, че има таен заговор срещу Израел.
Елтън кимна, сякаш вече знаеше.
— Ще си позволя един съвет. Измъкни се от тази каша. Каквато и да е, не е твоя работа. Нямаш представа какво би могло да се случи. Ти си като бебе, което пълзи през минно поле — няма и да разбереш какво те е ударило.
Отново усетих болките по тялото си.
— Проблемът е в дъщеря ми — започнах аз.
— Пени? Къде е тя?
— На училище. Трябва да си дойде тази вечер, за да прекара с нас уикенда.
— Добре. Утре ги вземи двете и отидете на летището. Хванете който и да е самолет. Качете се последни. Ще бъда там, за да видя дали не ви следят. Пътувайте до Маями или Финикс, или Лос Анджелис, или където и да е, после наеми кола. Закарай ги някъде и останете там две седмици. Не използвай кредитни карти, не се обаждай на никого. А аз ще се огледам тук. Ще уредим да се свържеш с мен по сигурна линия.
Поклатих глава.
— Пени ще възроптае, тя има изпити и важни часове, а Линда…
— По дяволите, човече, става дума за хора, които биха убили и трима ви, преди да сте успели да мигнете! Пред теб се е отворило малко ъгълче от ада, ти си си напъхал носа и си видял неща, които не е трябвало да видиш, но по-лошото е, че и самия теб са те видели! Тук не си в безопасност. Не разбираш ли?
Станах.
— Добре, ще постъпя, както казваш.
Моят приятел свинар извади от кабината на пикапа си пушка и преди да си тръгне, обходи двора. Провери дърветата край пътя и когато остана удовлетворен, ми помаха, ухили се и замина. После изчезна от погледа ми и аз заключих входната врата за пръв път, откакто бяхме купили тази къща. След което заключих и задната врата.
17.
Няколко часа по-късно студеният дъжд свали и последните златисти листа от дърветата под прозореца ми.
После задрямах. Вече бе притъмняло, когато Пени ме събуди. Прегърнахме се и аз си спомних деня, в който тя ме събуди по същия начин, за да ми съобщи, че Джон Ленън е убит.
С Пени ни свързваха безброй спомени от онези години. Веднъж имах неприятности с Белия дом. Бях помогнал за избора на един президент, но после написах книга, която той и шайката около него не харесаха. Когато я издадохме, различни репортери ми се обадиха и ме предупредиха, че на следващия ден във вестниците ще се появят цитати от анонимни служители на Белия дом, които ще ме обвиняват във всички смъртни грехове.