Не ме беше грижа — пусни куче в леглото си и ще се напълниш с бълхи — но се притеснявах за въздействието върху Пени. Същия следобед я изведох на разходка и й казах:
— Сладурче, президентът е вбесен от новата ми книга и в утрешните вестници ще се появят материали, в които ще пише много гадни неща за мен. Не им обръщай внимание. Те са просто сбирщина от тъпаци.
Пени подритваше едно камъче, но внезапно спря.
— Президентът не харесва книгата ти? — попита тя. Вече се бе срещала със същия джентълмен и имаше някаква представа за неговата неотразимост.
— Точно така.
— Значи може да се целуне отзад — обяви тя.
Такава си беше дъщеричката ми на дванайсет. Сега обаче вече бе млада жена, завърнала се вкъщи от колежа, изпълнена с ентусиазъм и истории за разказване. Слязохме при Линда, седнахме край камината и се запасихме с пуканки и бира. Пени бъбреше за момчетата, купоните и рокгрупите, за работата си в дома за сираци, съобщи ни, че ще пропусне един-два изпита, които щяла да вземе по-късно. Съгласих се. Почти всички решения на дъщеря ми срещаха моето съгласие.
Не споменах набъбването на чековете, нито пък неплатените й талони за паркинг, нито оценките, които се очертаваха почти толкова слаби, колкото бяха и моите. Просто исках тази вечер всички да сме щастливи.
По едно време станах, изсипах две бири в каната и изпекох пържоли. Имаше и салата, и чесново хлебче. Пени избута месото настрана. Очевидно (типично за възрастта си) флиртуваше с дзенбудизма. След като се нахранихме, казах с възможно най-спокойния си глас:
— Има нещо, което трябва да обсъдим.
— Какво е то? — попита дъщеря ми.
— Днес говорих с Елтън Капс за проклетата арабска история. Оказа се по-лошо, отколкото си го представях. Елтън мисли, че трябва да отидем някъде за известно време.
— Татко, аз съм на училище.
— Можем да го уредим. Какво ще кажете за една седмица във Флорида? Или Кей Уест, „Пиер Хаус“? По това време не е тъпкано с туристи и…
— Искаш да отидем там, защото момичетата се размотават полуголи — разкри Пени.
— А какво ще стане с пътешествието ни до Франция през юни? — поинтересува се Линда.
— То не отпада.
— Семейство Райън ни очаква в петък.
— Линда, за бога, може би сме в смъртна опасност! Вижте, тримата не сме били на почивка заедно от…
— А какво ще стане с Бони? — настоя Пени. — Дори не знаем къде е. Просто искаш да избягаш!
Ето, това е. Постарах се да запазя самообладание.
— Пени, опитах се да намеря Бони, но не успях. Бях пребит, а Елтън твърди, че има хора, които могат и да ни убият, без да им мигне окото. Бащата на Бони е пуснал частни детективи по следите й. Моята задача е да защитя собственото си семейство.
— Ако те е страх, мога и аз да опитам! — опълчи се Пени.
Тя седеше на пода до камината. Пристъпих към нея, но тя извърна глава.
— Скъпа, възхищавам се от предаността ти, наистина се възхищавам. Но това е твърде голямо за нас. Баща й е сенатор. Дядо й е милионер. Те ще я открият.
— Не, няма да я открият — горчиво пророни тя.
Оставих я да поплаче. И двамата инстинктивно очаквахме Линда да реши въпроса по един или друг начин.
— Мисля, че трябва да постъпим както препоръчва Елтън — каза тя. — Може би една седмица в Кей Уест. Или до Нейпълс. Можем да поговорим с директора на колежа, ако е необходимо.
— Планът е чудесен — подкрепих я аз. — Утре сутринта ще хванем първия полет. Сега предлагам да си лягаме.
Исках да приключа обсъждането преди евентуалната контраатака на Пени. Качих се горе, след малко ме последваха и те. Заминавахме за Флорида.
Линда и аз спим в задната страна на къщата, а стаята на Пени е отпред. Което означава, че тя може да вилнее, да кани гости, да слуша музика или да говори по телефона, докато ние си почиваме.
На сутринта Линда и аз станахме рамо.
— Всеки ще вземе само по една чанта — настоях аз.
Линда чаровно се усмихна. Пътуванията без багаж не й понасяха.
Оставих Пени да поспи колкото се може повече. Ако не си е доспала, тя е направо опасна. Беше почти десет, когато почуках на вратата й.
Никакъв отговор.
Почуках отново, този път по-силно.
Пак никакъв отговор.
Събрах кураж и надникнах, готов за ругатни, за някоя възглавница или дори обувка. Стаята беше тъмна като пещера, върху леглото бяха струпани няколко одеяла. Промъкнах се по-близо и разбрах, че Пени я няма.