— Виж, ти знаеш какво търся. Блеър. Мисля, че все още е тук. Имаш ли представа къде би могла да бъде?
Анет безпомощно разпери ръце. Красивата й кестенява коса свободно падаше върху раменете й. Лицето й бе тъжно. От какво се страхуваше чак толкова, за да избере този кръвопиец за спасител?
— Може да е навсякъде. В центъра, в крайните квартали. Тя има доста приятели.
— Към кого би се обърнала? На кого има най-голямо доверие?
Анет мрачно се изсмя.
— На мен. Вярваше на мен. И на Моника. Истинските победителки.
Тя допи питието в чашата ми. Реших да не я притискам и да й дам шанс да се отпусне.
— Разкажи ми как се запознахте.
— В един бар, току-що бе пристигнала в града. По това време тя фактически живееше на улицата, миеше чинии и сервираше в гадни заведения. Но беше толкова дяволски красива, че се чувстваше класата й. От нищо не й пукаше. Момчета, наркотици — тя просто бе щастлива, че е свободна. Предложих й да живее при мен, после я запознах с Моника. Понякога я питах за миналото й, но тя никога не говореше за себе си. Само веднъж каза, че баща й бил адвокат някъде на юг.
Този въпрос вече се въртеше в главата ми.
— Тя използваше ли друго име, освен Блеър?
Анет поклати глава.
— Даже се шегуваше и казваше, че Блеър е предостатъчно.
— Сещаш ли се някакви барове, където да я потърся?
Тя спомена имената на три или четири клуба във „Вилидж“, но допълни:
— Не мисля, че би отишла в тях, ако се крие. Там е пълно с хора, които, нали разбираш, познават други хора и така нататък.
— Анет, към кого би могла да се обърне тя?
Тя отметна косата си назад.
— За бога, има толкова хора. Не познавам всичките й приятели. Имаше едно момиче в някакъв колеж във Вирджиния, бяха много близки — тя й се обаждаше доста често.
— Знам за нея. Ами… клиентите й?
Тя замълча.
— Клиентите не са приятели. Имаше един стар режисьор, тя го харесваше; беше й нещо като дядо. Няколко пъти се среща и с онзи известен журналист… Как му беше името?
— Джилс Кеслър.
— Да. И с един сенатор, той инвестираше парите й. Май беше ирландец.
— А Ник Алегро?
Тя сви рамене.
— Не ми се говори за него. Но той едва ли е човекът, към когото тя би се обърнала за помощ.
— Окей. Но какво точно й е направил той? Говорих с онази жена от рекламната агенция. Знам, че Ник е наранил Блеър. Защо?
— За бога! — проплака тя. — Той е зъл човек. Прекалено е силен, има огромни връзки. Полицията не се занимава с него. Не знаеш ли, че и той я търси? Градът е малък и ако Бони е тук, той ще я открие. Интересува го касетата.
По дяволите, откъде този пласьор на наркотици знаеше за касетата? Уви, Анет не можеше да ми отговори.
— Какво й е сторил Ник? — попитах аз.
Тя като че ли се смути.
— Тази история с момичетата на повикване… Понякога всичко е наред. Но понякога не е. Не всички клиенти са безобидни бизнесмени. Наоколо кръжат и акули. Ники също е наоколо. Идва при Моника, обикаля другите апартаменти, където се събираме… Говори интересни неща, харчи доста пари, затрупва те с кокаин. Подхвърля: „Ей, защо не дойдеш на купона у нас?“. И доста от момичетата — боже, колко сме наивни, мислейки си, че знаем всичко, а всъщност сме пълни глупачки… И така, понякога някои момичета отиват у тях на купон и тогава…
Тя потрепери.
— Трябва да знаеш, че Ники е наполовина черен, наполовина порториканец, отраснал е в Харлем и си е извоювал живота от нищото. Той мрази всички тези момичета от богаташки семейства, колежанките, които идват в града и си въобразяват, че всичко е голям майтап. Той наистина ги мрази и иска да ги принизи до собственото си ниво. И го прави. За бога, наистина го прави.
Тя запали цигара.
— Купон, страхотно прекарване, момичето е на седмото небе и по някое време решава да си тръгне. Тогава Ники казва: „Ей, какво ще кажеш за едно бързо?“. Момичето решава: „Е, Ники е полезен човек, пък и сигурно изсмърках кокаин за петстотин долара на аванта, тъй че какво пречи?“. И тя ляга с него, но когато всичко свърши и тя най-сетне наистина е решила да си тръгне, се появява един от неговите приятели. После друг. И друг. И друг. Разбираш ли? Скоро тя сякаш вече не знае къде се намира и защо е там… Но всъщност проблемът е, че знае. Защото те не искат само секс. Те искат да я пречупят. Не с юмруците си — това би било десетки пъти по-добре. Просто продължават — по трима-четирима наведнъж. Правят ужасни неща с нея — неща, които тя не би си позволила и за пари, защото просто е едно добро момиче от добро семейство и се е захванала с бизнеса ей така, между другото, срещайки се за по трийсет минути с почтени чичковци, които биха могли да й бъдат бащи…