Тя се разплака и хвана ръката ми.
— Къде е тя, Анет? — попитах отчаяно аз.
— Не знам. Кълна се, че не знам.
— Тя имаше ли приятел?
— Не знам… Да, всъщност имаше едно момче.
— Кой е той, за бога?
— Не знам. Просто готино момче. Спомена го веднъж или два пъти. Но не искаше да го замесва.
Вратата се отвори и зад нея цъфна Кемпер, придружен от Лео.
— Хайде, Малой.
Обърнах се към Анет.
— Кажи ми някакво име, някакво място!
Лео ме дръпна.
— Не си спомням — изхлипа Анет. — Наистина не си спомням.
Лео ме сграбчи по-здраво. Опитах се да се отскубна, но бе невъзможно.
— Отведи мистър Малой до апартамента му — нареди Кемпер.
Лео ме завлече до асансьора. После и към мерцедеса.
— Накъде? — изръмжа той.
— „Таймс скуеър“.
Докато пътувахме, аз мислех за Анет, за онова копеле Алегро и неизвестния приятел на Бони.
Лео сви в една тъмна пряка и изкомандва:
— Слизай.
Измъкнах се от колата и той ме блъсна в гърба. Паднах. Нямаше как да се защитя, а едрото му туловище се приближаваше към мен.
Тогава внезапно ни осветиха два ярки фара, изскърцаха спирачки и се появиха двама души. Лео се обърна към тях.
— Има пистолет — извиках аз.
— Изчезвай — предупреди го единият от мъжете.
Лео го напсува.
Мъжът бе светкавично бърз. Чу се звук от натрошени кости и след миг Лео лежеше на земята.
— Изчезвай — повтори мъжът и прибра пистолета му.
Лео се надигна и се отдалечи, куцукайки.
Вече виждах по-ясно. Двамата бяха млади, тъмнокоси и ми изглеждаха познати.
— Всичко наред ли е?
— Да — отвърнах аз. — Кои сте вие?
— Хванете такси. Ще ви наблюдаваме оттук.
Докато махах от тротоара, единият претърси мерцедеса, а другият огледа улицата. Къде ги бях виждал преди?
Когато се върнах в евтиния си хотел, изпих бутилка вино, позяпах телевизия и скоро потънах в непробуден сън.
21.
На следващата сутрин, докато се освежавах под душа, предположих, че хората на Ури са ме следили още от „Орсо“. Друго обяснение нямаше. Надявах се, че ще продължат да се справят така добре.
След като закусих, една статия в „Таймс“ привлече вниманието ми. Ройс Найт щеше да пее в „Лоун Стар Кафе“. Прочетох я и се ухилих. Мислите ми се върнаха назад към времето, когато Ройс и аз вилнеехме в Нешвил. В продължение на година-две, след като Бъди Холи умря и Елвис замина в армията, а Джери Лий Луис се ожени за братовчедка си, Ройс беше върхът в рокендрола. Три негови хита последователно оглавиха класациите, животът му бе райски, но отнякъде се пръкнаха „Бийтълс“ и за него настъпиха тежки времена. Продажбите секнаха, после дойде ред на наркотиците, бившите му жени, звукозаписните компании. За десетина години спря да свири. Сега се завръщаше с гръм и трясък. Искаше ми се да отида и да го видя, но нямах време.
Хари ми беше дал адреса на Лий Драпър. Опитах се да се обадя, но даваше заето, затова взех такси и потеглих. Дъждът бе спрял и небето светлееше в невинно синьо. Слязох пред къщурката му. В този момент вратата се отвори и отвътре излетя една жена.
За моя изненада това бе Аманда, която едва не ме събори.
— Грейди! — извика тя. За секунда студените й малки очички се разшириха. После ме хвана под ръка. — Толкова се радвам да те видя. Трябва да намерим момичетата. Тъкмо говорих с мистър Драпър. Той може да помогне, наистина. Но сега бързам. Хайде да обядваме заедно. Какво ще кажеш за „21“ в един часа?
Съгласих се. От ъгъла се появи една лимузина и след секунди Аманда изчезна. Тя обичаше да повтаря, че е родена в лимузина, и никой не можеше да каже със сигурност дали това бе просто шега.
След второто почукване вратата се отвори, Лий Драпър ме приветства сърдечно и ме отведе в уютния си кабинет, където донесе кафе. Беше облечен елегантно както винаги.
— Моят дом е моят офис — обясни той. — Един ерген може да си го позволи, а и спестява доста разходи, разбира се. И така, какво ново си научил?
— Не чак толкова много. А ти? Провери ли обаждането от онази вечер?
Драпър въздъхна.