— Проверих го. Обаждането е от уличен телефон на „Таймс скуеър“. Което не ни помага с нищо.
— Какво знаеш за Ники Алегро?
Той смръщено ме погледна.
— Какво общо има той?
— Бони го е познавала. А и чух, че той я търсел — нея и онази проклета касетка.
— Невъзможно. Как би могъл един пласьор на наркотици да бъде замесен… в нещо подобно?
— Не знам — казах аз. — Но той е здраво момче. Може би някой го е наел.
— Не е чак толкова здрав — смръщи се Драпър. — По дяволите, Малой, ти нямаш представа каква бъркотия е тук. Затова Орт и Хари се притесняват за теб. Прибери се вкъщи. Остави професионалистите да се справят със случая.
— Ти си този, който не разбира, Драпър. Дъщеря ми е някъде тук. Трябва да я открия.
Докато се гледахме един друг, телефонът иззвъня. Той вдигна слушалката и промърмори:
— Не, не, аз ще ти звънна.
— Ами Аманда? — попитах аз, след като затвори. — Какво правеше тя тук?
За първи път през краткото ни познанство Драпър нямаше отговор и остана безмълвен.
— Видях я да си тръгва — обясних аз. — И тя ли търси момичетата?
— Да, разбира се. — Гласът му се сниши. — Сигурно разбираш, че Хари би се разстроил, ако разбере, че и тя е замесена.
— Гроб съм.
Ставаше все по-любопитно. Какво ли можеше да прави Аманда в къщата на Драпър толкова рано сутринта?
Той стана и протегна ръка.
— Не се тревожи, Грейди, ще намерим момичетата.
Отвърнах на силното му ръкостискане. За първи път изпитвах толкова силна ненавист към това копеле.
Спрях до един уличен телефон и звъннах у дома. Първите думи на Линда бяха:
— Пени се обади снощи.
— За бога, какво каза тя?
— В Ню Йорк е. Каза следното — и това е почти точен цитат — „Кажи на татко, че в мен е това, което търси, но и други го търсят. Заедно с Бони съм и сме добре, но трябва да говоря с него.“ Попитах я къде е, но тя каза, че ще се обади пак, а аз трябвало да взема твоя телефонен номер, за да те открие.
Замислих се.
— Грейди, за бога, какъв е телефонният ти номер!
Бях сигурен, че подслушват домашния ми телефон. Направо влудяващо — Пени и аз изпитвахме отчаяно желание да поговорим, но и двамата се страхувахме да кажем телефонните си номера. Не можех да разреша дилемата. Реших, че е най-добре да попитам Елтън или Ури. По-важното бе, че Пени е на сигурно място, а аз нямах намерение да направя нито една стъпка, която би могла да я застраши или да изпрати невидимите ни врагове по следите й.
— Все още не мога — казах на Линда. — Ще ти се обадя пак. Тя не каза ли нещо друго?
— Не. Само…
— Какво?
— Беше много шумно. Чуваха се гласове, музика. Сякаш се обаждаше, не знам, може би от автобусна спирка или купон, или нещо подобно.
Типично за дъщеря ми. Половината убийци на Ню Йорк са по петите й, а тя ходи по купони.
— Не можеш ли да ми дадеш телефона си — попита Линда. — Какво да й кажа, ако се обади пак? Не виждаш ли, че нещо я заплашва?
— Знам — отвърнах аз. — Опитвам се да постъпя по най-сигурния начин. Не е лесно.
— Добре. Извинявай. — Пауза. — Елтън иска да те чуе.
— Окей.
— Грейди?
— Да?
— Добре ли си?
— Така мисля.
— Страхувам се.
— И аз.
— Пази се!
— Разбира се — казах аз.
Отидох до друг уличен телефон, за да се обадя на Елтън, но отговори само телефонният му секретар. Отправих се към „21“ за срещата с Аманда.
Бях там навреме, но тя закъсняваше. Поръчах си нещо старо и добре познато, отпих първата си за деня глътка алкохол и се замислих за невъзможния съюз между Хари и Аманда, класически пример за привличането между противоположностите.
Какво ли не сте чували от политиците, но навярно помните един стандартен техен отговор: „Не, не съм роден в голяма къща, роден съм в плевня“. Следвайки великата традиция, Хари често повтаряше на избирателите си своя беден произход в онова затънтено място, далеч на северозапад, където баща му притежавал магазинче за дърводелски инструменти. Това, което не припомняше на избирателите, е, че бе използвал първата възможност да избяга както от северозапада, така и от магазинчето.
Атлетическите му данни го бяха отвели в Йейл, способностите му — в Оксфорд, а злите прищевки на съдбата — при Аманда. Необходимо ли е да казвам, че те може би никога нямаше да се оженят, ако той не бе привлечен от парите й, а тя — от външния вид и бъдещата му кариера.