Аманда по същество бе упадъчен тип. Тя нямаше интерес нито към образованието, нито към културата — нямаше интерес към нищо, освен към себе си. Най-добрата й партия щеше да е някой красив италиански граф без пукната пара — парите й срещу титлата му, добра сделка без излишни въпроси впоследствие. Но тя се омъжи за Хари и двамата заминаха за Вашингтон, където той започна работа в Сената, а после направи нещо много странно.
По времето, когато милиони образовани млади американци използваха всичките си връзки, за да се избавят от Виетнам, Хари всячески се стремеше да замине, независимо от гневните възражения на Аманда и баща й, Орт Бътлър. Разбира се, Хари постигна своето и постъпи в морската пехота, оставяйки Аманда бременна и доста сърдита.
Две години по-късно той се върна, окичен с медали и доказан герой. Именно тогава се запознахме. Бяхме съседи в „Кливлънд парк“. С Хари имахме общи интереси в тениса, шпионските романи, политиката и независимо от сериозните ни различия относно Виетнам, станахме приятели.
Аманда обаче мразеше „Кливлънд парк“ и не понасяше типове като мен. Тя бе наела прислужница и детегледачка, къщата й напомняше на някой сапунен сериал, а вечерите й бяха добре режисирани. Дори си я представях как би изглеждала с малко сребърно звънче в ръка, докато прислужницата бърза с поредното ястие. В същото време нейните съседи, тоест ние, давахме обилни купони, на които всички седяха по пода, пиеха бира и слушаха старите плочи на Джо Търнър от колекцията ми. Мисля, че Хари тайничко предпочиташе нашия начин на живот, но бе оставил Аманда да решава в къщата (да не забравяме, че именно тя плащаше сметките), което в крайна сметка ги отведе от веселяшкия „Кливлънд парк“ в модния „Спринг вали“.
Майката на Аманда бе от Алабама и тя безрезервно вярваше, че отглеждането на децата е грижа на другите. Тъй че по-голямата част от възпитанието на Бони се стовари върху плещите на Хари. Виждането обаче на Хари за родителството се базираше върху впечатленията му от военноморските сили — офицерът заповядва, а екипажът сляпо се подчинява. В резултат на което нашата къща стана убежище за Бони, място, където тя можеше да избяга от родителите си, да пуши, да слуша забранена музика. Казано иначе — да следва собственото си аз.
Въпросът е как двама души, толкова сбъркани като Хари и Аманда, успяха да запазят брака си цели двайсет години. Част от отговора се коренеше в обществото. Годините на Кенеди бяха направили Вашингтон модерен и Аманда, със своите пари, се чувстваше като голяма риба в малък вир. Тя обичаше да развява сладкото си малко задниче в компанията на посланици, които галантно й целуваха ръка и просеха пари. Още повече, че политиците умираха да пренебрегват жените си, а Аманда обичаше да бъде пренебрегвана. Тя имаше свои начини за забавление.
Освен това Аманда напълно ясно осъзнаваше сериозните възможности един ден Хари да стане президент на САЩ, перспектива, която в определени моменти вероятно запазва поне четвърт от сенаторските семейства.
— Грейди, лошо момче, колко чашки вече изпи?
Беше Аманда, както винаги впечатляваща, следвана от почтителното изражение на оберкелнера. Не знам дали споменах, но тъй като резервацията бе направена от нея, бяхме настанени на специална маса във вътрешния салон, където обикновено обядваха бродуейски продуценти и президенти на телевизионни компании.
Аманда не се извини за закъснението. Нейното мнение бе, че остатъкът от света има глупавия навик да подранява.
— Тук празнувах рождените си дни — информира ме тя. — Сладолед, торта и шампанско. Трябва да съм била на шест или на седем.
— Най-популярното дете в махалата — вметнах аз.
— Ние не живеехме в махала… О, това беше проява на сарказъм, нали? Е, по дяволите, наистина бях популярна.
За момент Аманда ми се стори привлекателна. Беше облечена в светлозелена рокля, носеше бижута, леко се усмихваше и очите й блестяха. Реших (тъй като съм си с мръсно подсъзнание), че блясъкът в очите обикновено се получава след добър секс. Сетне пак си го помислих и вече не ми беше смешно. Защо, по дяволите, я видях да излиза от къщата на Лий Драпър в десет сутринта? Възможно ли бе елегантният Драпър да се гушка с жената на шефа? Знаех, че е глупак, но чак пък толкова?
— Грейди, съжалявам за онази вечер. Наистина беше ужасно да не ни кажеш за Бони, но и аз не трябваше да държа такъв език на един стар приятел.
— Беше доста сладкодумна, Аманда. Бях поласкан, че съм обект на такава страст.