— О, Грейди, никога няма да се промениш.
Тя ме удостои с прелестна усмивка. Не беше точно от типа усмивки „искам да те чукам“ (които обикновено изпълват мъжа с щастие), но със сигурност бе „искам нещо от теб“. Какво обаче? И защо беше това извинение? Аманда живееше по правилото „никога не обяснявай, никога не се извинявай“.
Тя поръча изобилен обяд — нещо бе събудило апетита й — след което ме попита какво съм научил. По определени причини реших да бъда искрен.
— Аманда, току-що получих съобщение от Пени. Казва, че двете с Бони били наред.
— Къде са те? — бързо попита тя.
— Не каза. Ще ми се обади.
Аманда стисна ръката ми.
— Искам да предадеш на Бони нещо спешно. Кажи й, че съм в „Пиер“ и че тя трябва веднага да дойде при мен, в моята стая, а ако не съм там, да ме изчака на място и да заключи вратата. Не трябва да говори с баща си или дядо си, първо трябва да дойде при мен. Разбра ли ме?
Разбрах посланието, но не и това, което стоеше зад него.
— Какво става, Аманда? От какво се страхуваш?
Котешките й очи пламнаха с внезапна страст.
— Ти нищо не разбираш, нали, Грейди? Нищичко.
Пихме шампанско, при това се справихме доста бързо. Свършихме бутилката и аз поръчах на келнера вино.
— Винаги си мислел, че аз съм ужасна майка — не, не го отричай! — и може би наистина бях такава. Но обичам дъщеря си. За мен тя е най-важното нещо на света. Няма да им позволя да я унищожат.
— Кой ще я унищожи, Аманда?
Основните ястия пристигнаха и вместо да ми отговори, тя яростно нападна стека си, сякаш той бе неназованият й враг. Когато свърши, бутна чинията си настрана и извади цигара. Аз й поднесох огънче. Тя гневно вдъхна дима и го издуха над главата ми. Чаках.
— Баща ми искаше да стане президент — внезапно каза тя. — Двайсет години се надяваше, че ще се обърнат към него, че ще го изтеглят от колодата. Това, разбира се, беше налудничаво — за бога, всички знаеха с какво се занимава! — но той вярваше.
Тя спря и аз казах:
— Това е разпространена фантазия, Аманда. Във всеки момент половината кабинет, половината Сенат, безкрайна армия от генерали, бизнесмени, футболни треньори и кинозвезди я споделят.
— Татко не е глупак — рязко отвърна тя. — Най-сетне разбра, че това няма да стане, и реши да избере Хари.
— Хубаво е да имаш такъв човек наоколо.
— По дяволите, Грейди, слушай ме. Това не са шегички. Баща ми е обладан от идеята. Той е напълно решен да натика Хари в Белия дом. Няма да допусне нищо да застане на пътя му. Ще лъже, ще мами, ще убива…
Типичен шеф на предизборен щаб, помислих си, но реших да я изслушам. Тя очевидно се опитваше да ми каже нещо, макар самата да не знаеше точно какво.
— Арабите — подсетих я аз. — Какво общо има това с арабите?
Тя притвори очи и затаи дъх. Сякаш се опитваше да събере всичките си сили.
— Намери тази шибана касета — прошепна тя. — Намери я и я дай на баща ми, като му обещаеш, че никога няма да пророниш и дума за нея.
Тя наистина опитваше да ми подскаже нещо. Независимо от взаимното си недоверие, по някакъв начин бяхме на една страна.
— Какво има на нея, Аманда? — настоях аз.
— Няма значение! Не разбираш ли? — извика тя така силно, че хората около нас се обърнаха. После се усети и сладко се усмихна. — Трябва да тръгвам, Грейди. Можеш да ме изпратиш до улицата. Не се притеснявай за сметката — уредена е. Беше мило от твоя страна, че дойде.
Моментът бе отминал. Навън, докато лимузината й чакаше, задръствайки движението, тя хвана ръката ми, без да обръща внимание на десетките бибипкащи автомобили.
— Още нещо, Грейди. Обещай ми, че няма да споменаваш за срещата ми с мистър Драпър. Хари не би одобрил моята намеса в случая.
— Обещавам, Аманда — казах аз. След което добавих: — Вярваш ли на Драпър?
Погледът й бе студен и може би леко изненадан.
— Е, той работи за нас — отвърна тя и се вмъкна в лимузината.
Тръгнах пеша към хотела. Бях научил нещо по време на обяда, но не знаех точно какво. Разбира се, тя спеше с Драпър. И една от причините за поканата й беше сутрешната ни среща пред неговата къща. Но какви бяха другите причини? Да ме предупреди за съпруга и баща си? Бяха ли искрени тези странни, възбудени думи, или всичко беше мъгла, с която тя искаше да ме обърка и затрудни? Нямах представа. Аманда беше грандиозен лъжец, нещо като Джо ди Маджо8 на измамата, и простовато момче като мен трябваше да извърши серия от подвизи, за да разкрие ходовете й.