На момчето не му хареса, че се отърваха от него, но костюмираният се държеше любезно, заведе го на една маса близо до джубокса и изсипа малко кокаин върху нея. Фрезиър Халоуей видимо се оживи. Момичето нервничеше и нещо го молеше, но нямаше никакъв шанс пред перспективата за безплатен кокаин. Неколцина други латиноамериканци наобиколиха масата, образувайки кръг около младата двойка, но Фрезиър само им махна с ръка и започна да смърка.
Мик се отправи към подиума, за да поиска цигари от Ройс. Когато се върна, Тери попита:
— Какво става там?
Мик се изхили.
— Една мацка току-що попита Ройс дали харесвал Елвис.
И тримата шумно се разсмяхме. Ройс мразеше Елвис — мразеше музиката му, мразеше вида му, мразеше дори смъртта му, защото тя бе продала още повече плочи.
— А пък Ройс разказва старите истории — продължи Мик. — Нали се сещаш — как бил написал „Едилу“ и други такива.
Не сдържах усмивката си. Бях чувал всичките тези истории — разказите за момичетата, които беше обичал, но за които никога не се бе оженил, за дългите оргии в Лас Вегас, за турнетата с Чък Бери и Бо Дидли през златните години. Ройс се забавляваше — това беше животът му, смисълът, който заместваше семейството и дома. А аз седях в тъмния ъгъл и се питах какво да предприема.
Толкова дълго бях търсил начин да попадна в убежището на Алегро, че сега не знаех откъде да започна. Гостите бяха струпани в различни групички — пънк-рокери тук, латиноамериканци там, бродуейски звезди някъде другаде, и идеята да се разхождам между тях, задавайки въпроси, приличаше на самоубийство.
Мястото беше шумно. Мик и Тери си подаваха цигара с трева и спореха за Исус, няколко пънкари обсъждаха джубокса, групичка негри и латиноамериканци играеха карти, а през цялото време хвърлях по едно око и на Диина. Костюмираният — Мик каза, че името му е Раул — беше мазен дребосък с тънки черни мустачки и непрекъснато движещи се ръце. Той допълни чашата на момичето, сви цигара, подреди няколко линии кокаин и през цялото време не преставаше да бърбори.
Фрезиър Халоуей се чувстваше като в рая на колежанчетата: беше почетен гост на тузарски купон и го черпеха с безплатен кокаин. Страхотна история за перчене в общежитието. Той подаде една цигара на момичето, настоявайки да я опита, докато най-сетне тя не се съгласи. Сетне тя отпи от виното, а той изсмърка четири линии кокаин. И я заувещава и тя да направи същото. Представям си какъв беше аргументът му: „Не бъди глупачка, безплатен е“.
На подиума някой бе донесъл китара и Ройс подкара „Хотелът на разбитите сърца“. Манекенката почти го беше прегърнала. Чудех се дали щеше да разбие трудно отвоюваното му женомразие. Спомням си, преди години той живееше с глупавичка девойка на име Зена, и веднъж горчиво ми довери: „Какво е красотата? Нищо повече от кожа, кожа и кости“. Ето, това е философията на мъж, който за един уикенд спи с повече хубави жени, отколкото ние имаме за целия си живот.
Диина смръкна малко кокаин. Виждах как се отпускаше все повече и повече. Колежанчето вече не беше в час и ломотеше несвързано. Раул прошепна нещо на едно мургаво момиче, то го погледна и изчезна някъде. Аз също станах.
— Къде отиваш, приятел? — попита Тери.
— Да пикая.
— Внимавай, там е фрашкано с народ — каза Мик и се изкикоти.
Приближих се до двама пънкари, единият от които беше с розова, а другият — със синя коса. Спореха откъде е получил името си Елвис Костело.
— Братлета, познавате ли Блеър? — попитах аз.
Този с розовата коса ме погледна, после погледна и събеседника си и продължи да говори за Елвис Костело.
Стигнах до кухнята, където заварих истински ад. Беше пълно с празни бутилки и претъпкани торби за смет, а мургавото момиче стоеше до един котлон и чакаше водата да заври. Това се нарича „отлитане“. Готвиш кокаина, докато не се превърне на кристалчета, сетне го пушиш и отлиташ с дяволска скорост.
— К’во искаш? — попита тя.
Беше сладур — маркови джинси, обувки с високи токчета, копринена блуза, четиридесет и пет килограма и всички неприятности, които един мъж може да си представи.
— Познаваш ли момиче на име Блеър?
— Изчезвай, задник.
Никога не споря с дама. Намерих телефон и звъннах в хотела, но все още нямаше съобщение за мен и се върнах в голямата стая. Раул танцуваше с Диина, като обиграно я въртеше наляво и надясно, сякаш бяха на бал. Другите латиноамериканци и жените с тях просто седяха на диваните като лешояди.