— Ставай — наредих аз.
Очите на Алегро се изпълниха с омраза, докато се изправяше.
Наблюдавах го с огромно удовлетворение, но изведнъж мярнах някакво движение в стаята. Обърнах се и видях един от картоиграчите да се надига. Стрелях и гласът на Мик Джагър престана да се носи от джубокса. Алегро се хвърли към мен.
Спаси ме Пени. С изящно движение на полузащитник от футболната лига тя се метна в краката му и той се строполи пред мен.
Аз размахах револвера към картоиграчите и в същото време направих няколко стъпки, за да ритна главата на Алегро малко над ухото. Той извика от болка и сякаш в ушите ми прозвуча нежна музика.
— Лягай долу, Пени! — извиках.
Клекнахме, полускрити от туловището на Алегро, докато подчинените му шаваха в другия край на стаята. Хванах го за косата с едната си ръка и опрях дулото на револвера в ухото му.
— Едно малко куршумче и мозъчето ти отива на кино — обясних му аз. — Изправи се, но гледай да е много бавно.
Видях, че латиноамериканците отново се размърдаха.
— Лягайте долу или ще го убия — извиках аз. Предполагах, че наистина ме деляха само секунди от първото в живота ми убийство.
Точно тогава мощен рев се разнесе из стаята:
— Грейди, вие там, спрете веднага!
Всички замръзнаха, към мен спокойно вървеше, сякаш влизаше в любимия си ресторант, Орт Бътлър.
— Хей вие, приберете тези играчки — нареди той на латиноамериканците. — И се омитайте оттук. Всичко е наред.
Колумбийците се насочиха към вратата, влачейки охкащия Раул. Навън проблесна светкавица, докато бурята се спускаше над града.
Орт се качи на подиума. Револверът ми все още беше насочен към кървящото ухо на Алегро.
— Стани, Грейди, всичко е наред.
— Какво правиш тук? — попитах аз, без да свалям револвера.
— Грейди, дъщеря ти е жива и здрава, открихме касетата, открихме Бони — всичко е наред. Вече можем да тръгваме. — За разлика от последния път, сега беше облечен в костюм от туид. — Прибери оръжието!
Не го прибрах.
— Скъпа, добре ли си?
— Да, татко, наистина съм добре. Ние просто, как да ти кажа, ние просто си говорехме и слушахме музика. Те знаеха, че ще дойдеш.
Не разбрах какво има предвид. Не разбирах нищо.
Алегро се изправи бавно като ранен слон.
— Махнете това копеле оттук или ще го убия — изръмжа той.
— Ти си жертвата, задник — промърморих аз.
— Спрете и двамата — нареди Орт. — Ник, трябва да се засрамиш, че писател на средна възраст може да проникне в апартамента ти и да го превземе.
— Разкарай го оттук — повтори Алегро.
Чудех се дали щеше да се опита да ми се нахвърли повторно и дали три изстрела от „точния стрелец“ щяха да спрат устрема му. Риск печели, риск губи.
— Да тръгваме, Грейди — каза Орт.
— Къде? — попитах. С едната си ръка бях прегърнал Пени, но не свалях очи от Алегро и револверът ми сочеше точно в сърцето му.
— Двамата с Хари искаме да довършим нашата дискусия — каза той. — Дължим ти обяснение.
27.
Във фоайето се бяха струпали още от главорезите на Алегро, но се отдръпнаха почтително, когато Орт премина през тях, извеждайки ни навън. Лимузината му чакаше на ъгъла и ние се метнахме на задната седалка. Съвсем скоро щях да съжалявам за този ход, но в същия момент лимузината на Орт ми приличаше на спасителен сал. Шофьорът му беше мрачен чернокож в светлосива униформа. Преди години се бях возил с него и тогава говорихме за Джеси Джексън.
Колата се понесе в мрака и Орт каза:
— Мисля, че всички ще дишаме по-леко, ако махнеш този револвер. Можеш да го сложиш в жабката.
Изсмях се нервно. Бях втъкнал оръжието зад колана си, но не свалях ръка от него.
— Събитията напоследък ме направиха голям почитател на конвенционалното оръжие, Орт. Единственият начин да махнеш ръката ми от дръжката, е да ме убиеш. Това, в общи линии, е отговорът ми на световната надпревара във въоръжаването.
Той се намръщи, но не отговори. Дъждът не спираше. Внезапно пред нас изскочи мостът „Трибъро“. В началото мислех, че сме тръгнали към „Уолдорф“.
— Къде отиваме?
— Към „Слийпи Харбър“ — отвърна Орт. — Хари ни чака там.
„Слийпи Харбър“ беше имението на Орт на „Лонг Айлънд“. Помнех го от тузарския купон по случай избирането на Хари в Сената. Беше великолепно място на брега, с красива стара къща от двайсетте, която някога е била притежание на едър контрабандист на алкохол.