— Била съм там — съобщи Пени. — През лятото, когато двете с Бони бяхме на девет години. Разхождахме се, разглеждахме, изследвахме. Беше като замък от приказките. Там ли живеете сега, мистър Бътлър?
Старият мъж се усмихна.
— Не, мила моя. Не съм живял там от години. Даваме я под наем… е, на различни фондации, благотворителни дружества и прочее. Но в случай като този тя е доста удобно скривалище.
— Аз… Какво имаш предвид, Орт? — попитах аз.
— Арабите, разбира се. Нямам представа какво са намислили. Те са непочтени хора. Но в „Слийпи Харбър“ сме на сигурно място.
Пени седеше между мен и Орт. Погледна ме няколко пъти, сякаш искаше да ми каже нещо, но аз можех само да кимам и да чакам подходящия момент.
— Какво общо имаш с Алегро? — обърнах се към Орт. — Той е пласьор на наркотици и убиец.
— Полезен е — отговори Орт. — В правителството се натъкваш на доста врагове. Трябва да намериш подходящото противодействие.
— Но ти не можеш да му имаш доверие.
— Естествено, че му нямам доверие. Но пък познавам хората, които стоят зад него, а той уважава техните желания.
Не попитах кои стоят зад Алегро. Опасявах се, че вече знам.
— Касетата в теб ли е?
— Да. Дъщеря ти добре се погрижи за нея. — Той погали ръката на Пени. — Ти си една много умна млада жена, драга моя, много умна.
Това и аз можех да му го кажа.
— Къде е Бони сега? — попита Пени нетърпеливо.
— Накарах един от моите хора да ги отведе с приятеля й във Вашингтон — меко отговори Орт.
Това прозвуча доста странно. Марио не беше от типа момчета, които Орт би одобрил, пък и не вярвах, че ще напусне Ню Йорк, преди да отмъсти на хората, пребили баща му. В главата ми се въртяха много въпроси, но Орт впери поглед в бурята навън, очевидно изморен от разпита ми. Хванах ръката на Пени и здраво я стиснах.
След около двайсетина минути колата намали. Една светкавица освети двама въоръжени мъже, които отваряха големите железни порти на „Слийпи Харбър“. През главата ми мина внезапната мисъл, че може би беше по-добре да се махнем оттук.
Имението се простираше на неколкостотин акра. Дълъг лъкатушещ път ни отведе до огромната къща, зад която се ширеше поляна, водеща до брега и кея с лодките, половин миля по-надолу. Спряхме пред подобната на италианска вила постройка и се изкачихме към входа по стълбите, украсени от двете страни със статуи на римски богове.
Вече пред портала се обърнах към Орт и казах:
— Смятам да се прибера в града още тази вечер, Орт. Срещата няма да продължи дълго, нали?
— Глупости. Можете да останете тук, а на сутринта, когато бурята спре, пилотът ми ще ви отведе във Вашингтон.
Хари отвори вратата, облечен с домашни панталони и пуловер, и ухилено сграбчи ръката ми.
— Всичко е наред — повтаряше той. — Хей, всичко е наред.
Той прегърна Пени, каза й колко била смела и каква страхотна работа свършила. Тя отвърна, че иска да си легне, и Орт нареди на иконома да й покаже стаята й. После поведе мен и Хари към библиотеката. Стаята беше мрачна и величествена, навсякъде бе покрито с махагон, кожа и злато, а по етажерките и стените бяха подредени скъпи спомени: фигурки от слонова кост, нефритени статуйки на Буда, ориенталски килимчета и картини на импресионисти, които Орт бе закупил за жълти стотинки след войната. Над камината се кипреше препарирана лъвска глава.
— Ще сипя по едно питие — каза Орт. — А после може да ни донесат сандвичи, ако искате.
Съблякох мокрото си палто и потрих ръце пред огъня.
— Трябва да се обадя у дома — казах на домакина си, докато прислужникът му помагаше да се напъха в една тъмночервена жилетка.
Орт се намръщи.
— Грейди, както вече споменах, загрижен съм за безопасността тук. Докато случаят не бъде окончателно приключен, предлагам да не звъним насам-натам и да не разкриваме местоположението си.
Срещнах твърдия му поглед и един въпрос запрепуска в главата ми: да го предизвикам ли, или да играя на сигурно?
Премахнах напрежението с думите:
— Разбира се, както кажеш.
Хари шумно обяви, че наистина е време да си сипем по нещо.
Когато вече се бяхме разположили около камината, отпивайки от дванайсетгодишното уиски, Орт каза:
— Страхотно объркана работа беше, Грейди. Страхотно объркана.