Е, не съвсем всичките. Все още имах три патрона в „точния стрелец“. Или може би бяха два?
Икономът донесе кристална купа със салата от миди, плато, покрито със сандвичи, и изпотени бутилки бира „Бейс“. Попитах за Пени и той ми отвърна, че е заспала.
Орт вдъхновено нападна сандвича си, докато Хари подходи по-умерено. Опитвах се да разгадая това, което ги свързваше. Както винаги, когато бяха заедно, доминиращата фигура бе Орт, а Хари играеше ролята на младшия партньор. Това, разбира се, се дължеше на факта, че дълбоко в сърцето си Хари споделяше философията на стария мошеник — да притежаваш двеста милиона долара е далеч по-важно, отколкото да си американски сенатор.
Но нещо друго, нещо неуловимо витаеше във въздуха. Чувствах, че съм подложен на някакъв тест — който така и не разбрах — и че Хари се надяваше да го издържа успешно, а на Орт въобще не му пукаше.
Ядяхме мълчаливо. Когато приключи, Орт извика иконома да отнесе платата и поиска кафе и бренди. После резюмира лекцията си.
— Започваш ли да разбираш същността, Грейди? — попита ме той. — Аз искам да спася своята страна, да осигуря бъдещето й. Аз съм възрастен човек, а и съм доста богат. Няма да пострадам. Но искам да помогна на поколението на дъщеря ти и на децата, които още не са родени.
— Как ще стане това с интернационализацията? — хрисимо попитах аз.
Той се ухили като стар вълк.
— На пръв поглед най-лесният начин е да нахлуем — просто да изпратим нашите момчета там и да окупираме петролните полета. Но, разбира се, не е толкова просто. Ще се появят два проблема. Първо, руснаците трудно ще останат спокойни, докато ние присвояваме световните запаси от петрол. Второ — което всъщност не е толкова важно — това би създало проблем с общественото мнение.
— С повече хитрост може и да стане — обади се Хари. — Представете си, Америка се събужда с новината, че нашите войски са окупирали арабските петролни полета и че бензинът отново ще струва петдесет цента за галон. Ще има протести, но и голяма подкрепа.
— Разбира се, че ще има голяма подкрепа — казах аз. — Щом американците успяха да преглътнат десетгодишната война във Виетнам, десетките хиляди жертви и липсата на резултат, като изключим куп оризови стъбълца, при перспективата за завладяване на световния петрол направо ще излязат да танцуват на улиците.
Не се шегувах. Двете десетилетия във Вашингтон ме бяха убедили, че с достатъчно пари, дързост и телевизионно време можеш да продадеш на американеца каквото си пожелаеш.
— Трябва просто да бъде представено по правилния начин — каза Хари. После се усмихна и добави: — Разбира се, това е по твоята част.
— Толкова е просто — обявих аз ентусиазирано. — За да интернационализираме близкоизточните петролни полета, са необходими три неща. Военната мощ, която очевидно имаме. На второ място е съгласието на руснаците, което, доколкото разбирам, не е толкова невъзможно. И трето, трябва ни обяснение, довод, за да оправдаем този ход у нас и в чужбина.
— Именно — каза Хари. — Знаех, че ще разбереш.
— Което пък ни връща към касетата, която току-що открихме — нетърпеливо се намеси Орт. — Върху нея има запис на телефонен разговор — доста непредпазлив разговор — между Хари и Лий Драпър. В него Хари говори за операция „Изгрев“, както нарекохме това начинание. Научихме, че Драпър е записал разговора и тайно е контактувал със саудитците. Беше успял да предаде касетката на Халид Ясин скоро след неговото пристигане в Ню Йорк. Моите агенти имаха намерение да отнемат касетата още същата вечер и сигурно щяха да успеят, ако не беше една нелепа случайност.
— Имаш предвид факта, че Бони е била в апартамента на Моника и е избягала с касетата — казах аз.
— Точно така — студено отбеляза Орт.
— Но сега касетата е у вас и всичко е наред. — Замислих се за миг. — Освен ако някой не я е презаписал.
— Дълго говорихме с мистър Драпър преди смъртта му. И сме убедени, че той не я е презаписвал. Сигурен съм също, че и Ясин не е, защото иначе неговите колеги в саудитското разузнаване щяха да се държат другояче.
— Значи всичко е окей — казах аз. — Защото оттогава са я виждали само Бони и Пени.
Още докато произнасях имената им, кръвта замръзна във вените ми. Бони и Пени.
— Да предположим, че дъщерите ни са чули записа на касетата — каза Хари. Беше застанал пред камината и отблясъците й очертаваха нещо като ореол около главата му. — Онова момче, Марио, също. Те са млади, лесно се впечатляват, не разбират големите световни проблеми. Това, което са чули, може да ги е объркало, да ги е разстроило. Затова нашата задача е да ги успокоим. Те са натъпкани с информация, която ги тревожи, нали разбираш?