Да, идеологията е тъпо нещо, помислих си аз. Тя те учи, че Джеферсън е по-разумен от Ленин и че нахлуването в други държави не е по американски. Но единственото, което казах на глас, бе:
— Прав си. Трудно е, но е необходимо. Историческо решение… Като плана „Маршал“.
— Точно така — каза грейналият Хари.
Лицето на Орт обаче бе като изсечено от лед.
— Може ли да попитам нещо? — обадих се аз след малко.
— Разбира се — отвърна Хари.
— При военната мощ на Израел арабската наземна атака, колкото и да е фанатична и самоубийствена, какви шансове има за успех?
Хари се усмихна.
— Виждаш ли, Грейди, в нашия случай не е толкова важно дали атаката ще успее, а дали различните арабски екстремистки групировки биха повярвали в евентуалния й успех и дали биха я започнали.
— С други думи, дали биха били достатъчно луди, за да опитат?
Хари леко се намръщи.
— Може би не е чак такава лудост, ако вярваш, че умирайки в свещена война, ще се събудиш в рая. Такава е тяхната религия, Грейди.
— Да, разбира се.
— Не се притеснявай за подробностите — каза той. — Твоята работа е ясна. Трябва да бъда избран и искам да си с мен през цялото време. Автор на речи, директор по комуникациите — по дяволите, би могъл дори да напишеш мемоарите ми, когато му дойде времето! Човече, нямаш представа как ще си прекараме!
— Звучи прекрасно — казах аз. — За мен е чест.
Вдигнах чашата си.
— За операция „Изгрев“!
С Хари се чукнахме, но Орт само се изправи на крака.
— Късно е — каза той. — Сутринта ще ставаме рано, за да изпратим Грейди и дъщеря му. Ще ти покажа стаята, Грейди.
— Не се притеснявай за мен — запротестирах аз.
— Не се притеснявам. Хари, изчакай ме тук. После трябва да обсъдим още нещо.
Излязохме в коридора. Бодигардовете охраняваха външната врата. Докато изкачвахме стълбите към третия етаж, където се намираше стаята ми, за миг ме стресна трясъкът на гръмотевиците отвън. В библиотеката бях забравил за бурята.
Стигнахме до стаята ми и аз отворих вратата.
— Надявам се, че ще се чувстваш удобно тук — каза той. — Дъщеря ти е на първия етаж, в старата стая на Бони.
Аз поставих ръка на рамото му.
— Орт, наистина много ценя доверието ти в мен. Ще… Ще се опитам да направя всичко, което е по силите ми. Това, с което сте се захванали, е дяволски важно.
— Да — отвърна той. — Лека нощ.
28.
Стъпките му се отдалечиха надолу по стълбите. Някъде наблизо удари гръм. Трясъкът за миг заглуши всичко. После на поляната в далечината блеснаха светлини и от долния етаж се чуха приглушени гласове. Можех лесно да изляза от стаята си, но надали щях да успея да напусна къщата.
Трябваше да намеря Пени. Отидох до прозорците. Дъждът удряше по стъклата, а кепенците бясно се люлееха под напора на вятъра. Поредната светкавица озари статуите, поляната и тъмната гора и аз се запитах колко ли въоръжени мъже се намираха там долу, в бурята.
Бравата помръдна. Посегнах към револвера, но вратата се отвори и вътре влетя Пени. Тя се сгуши в обятията ми и аз почувствах младостта и силата на живота.
— О, татко, аз те забърках във всичко това — прошепна тя.
— Не, сам се забърках.
— Още с моето раждане — каза тя и се насили да се усмихне, докато оправяше кичурите на тъмнорусата си коса. — Татко, ние чухме касетата. Мистър Прескът и мистър Бътлър имат налудничавия план да взривят половината свят. Наистина ли могат да го направят? — попита тя. — Да започнат война и да превземат петролните полета?
— Възможно е — отвърнах аз. — Когато имаш ядрени оръжия, всичко е възможно. Но това е друг проблем.
Красивото й лице потъмня.
— Какво искаш да кажеш?
Да й кажа ли истината или да я премълча? Решението не беше трудно. Бяхме заедно в тази каша. Освен това тя можеше да ми предложи някои свежи идеи, защото моите се изчерпваха.
— Престорих се, че ще им помогна. Че ще водя връзките с обществеността по време на шибаната им Трета световна война. Хари ме помоли.
Тя ме целуна.
— Бедничкият татко.
— Мисля, че сега те са долу и обсъждат какво да правят с мен. По-точно — с нас. Хари е сантиментален, той е склонен да ми повярва, но Орт е друга работа. Ще каже, че не заслужавам доверие и в крайна сметка ще спечели дебата.