Да, помислих си, моралистът Хари ще се остави да бъде убеден съвсем лесно. След което гадното копеле ще си легне и ще заспи доволен, с чувството за изпълнен приятелски дълг, понеже ми е дал шанс.
— Но какво ще направят?
Погледнах я право в очите.
— Работата е проста. Ние знаем всичко за заговора им. Или ще ни включат в него, или ще ни убият.
— Господи, татко! — извика тя, когато проумя какво й казах. После внезапно добави: — Но и Бони знае.
— С Бони е по-различно. Тя е дъщеря на Хари — за него е по-лесно да я убеди… и по-трудно да я убие. Като се имат предвид всичките й проблеми, те вероятно ще я отведат някъде за известно време.
— Какво ще правим?
— Мисля, че не можем да направим нищо, но дано греша. Искам да бъда напълно откровен с теб. Не вярвам, че утре сутринта ще ни оставят да се приберем у дома.
— Какво имаш предвид?
Свих рамене.
— Пътен инцидент? Самолетна катастрофа? Кой знае? Вероятно ще е нагласено като нещастен случай.
— Докато бяхте в библиотеката, аз слязох долу. В кухнята имаше четирима мъже, пиеха кафе. Бяха от пазачите отвън и смяната им беше свършила. Всичките бяха въоръжени с онези… автомати.
— Чудесно. Аз пък съм с „точния стрелец“.
Показах й револвера.
— Това да не е онзи, дето го криеше в килера?
— Откъде знаеш?
— О, татко, ти криеше там и онази марихуана. Беше доста символично — малко марихуана в единия стар кец, пистолет — в другия. Като меча и маслиновото клонче.
Един баща никога няма тайни.
— Окей, нека сега обмислим ситуацията. Имам още три патрона. Не е кой знае какво, сравнено с тази армия долу.
— Може да вземеш мистър Бътлър за заложник — предложи тя. — Както направи с Ник Алегро.
— Не мисля, че ще ме оставят да повторя успеха си. Това, което са намислили, е да се държат с нас колкото се може по-любезно, да ни сервират богата закуска, да ни отведат от къщата и да ни пречукат по пътя за летището. И така, ако съм прав, трябва да се измъкнем оттук още тази вечер. Само че не знам как.
На вратата се почука и аз подскочих. Посочих на Пени банята.
— Кой е?
— Аз — отвърна Хари.
— Влизай.
На лицето му бе изписана колеблива усмивка.
— Харесва ли ти стаята?
— Да, чудесна е.
И двамата се чувствахме неловко. Дали Орт го бе предупредил, че съм въоръжен? Или ме мислеха за такъв тъпанар, че това нямаше значение за тях?
— Грейди, просто исках да ти кажа… Е, знам, планът ни звучи доста крайно, когато го чуеш за първи път, но това е единственият изход. Не можем да позволим Америка да загине от липсата на петрол.
— Хари, но аз съм напълно съгласен с теб.
Той не изглеждаше убеден.
— Е, просто исках да ти призная, независимо как се развият нещата, че винаги адски много съм мислил за теб. За теб, за Линда и Пени. Вие сте чудесни хора. Най-добрите.
— Ти също — ухилих се аз. — Ще станеш страхотен президент.
Той нервно сви рамене.
— Ами… Благодаря ти за всичко. И на Пени… Тя вече…?
— Заспала е. Можеш да й го кажеш сутринта.
— Да, разбира се. — Той разтегна най-фотогеничната си усмивка. — Е, лека нощ, Грейди. Бог да те благослови!
Той протегна ръка. За миг си помислих да го застрелям веднага, точно в този момент и точно тук. Това щеше да ме накара да се почувствам по-добре, но и доста би усложнило положението ми. Главорезите на Орт щяха да дотърчат след секунди. Налагаше се да постъпя по-мъдро. Затова вместо да го застрелям, стиснах ръката му.
Той наистина изглеждаше нещастен, повече от мен самия, което всъщност беше доста забавно. Аз все още вярвах, че имам някакъв шанс, докато той знаеше, че няма. Беше продал душата си. Хари бе достатъчно интелигентен, за да разбере, че не е прав, достатъчно почтен, за да се чувства отговорен, но недостатъчно силен, за да се противопостави.
След като той излезе, Пени каза:
— За какво беше всичко това?
— Мисля, че старият ми приятел се опитваше да обясни колко съжалява за предстоящата ни смърт.
Тя неочаквано се усмихна.
— Татко, току-що си спомних и знам как да се измъкнем оттук.
— Какво?
— Ела!
Тя ме поведе към вратата, но ни спряха нечии гласове. Изчакахме известно време, докато се убедим, че е безопасно. Най-сетне, когато долу утихна и се чуваше само воят на бурята, тя хвана ръката ми и ме повлече в тъмното към своята стая.