Беше викторианска спалня, с големи драпирани завеси и светеща до леглото стара нощна лампа. Стените бяха боядисани в бледорозово.
Тя внимателно затвори вратата.
— Навремето с Бони намерихме тайно стълбище. Нали си чувал за онзи контрабандист, който е построил къщата? Мисля, че това е бил тайният му изход. Ела.
Тя запали свещ и ми я подаде. После натисна задната стена на килера пред невярващите ми очи.
— Сезам, отвори се — промърмори тя.
Наведохме се и преминахме през отвора. После тя бутна стената обратно. Слабата светлина от свещта ми разкри, че се намираме на върха на тясна вита стълба.
— Накъде води стълбището?
— Долу в мазето. После има тунел, който стига до една барака. Бони обичаше да си играе там.
Първото стъпало изскърца. Сякаш бях включил алармената инсталация.
— Татко, внимавай, за бога!
Започнахме да се спускаме надолу бавно и несигурно. Стъпалата се огъваха под краката ни. Тази къща определено беше забавна.
Внезапно видяхме светлинка пред себе си. Аз се промъкнах натам и погледнах през процепа, откъдето идваше. Пени застана зад мен.
— Какво има там? — попита тя.
— Тихо!
Пред мен беше някакъв килер и между различните съдове и бурканчета видях в кухнята Орт и Хари, те седяха един до друг, пиеха кафе и тихо обсъждаха нещо. Желанието за убийство отново се надигна в мен и аз отново го потиснах.
Пени ме избута настрани, за да погледне. Чух я, че изруга шепнешком и двамата, и я задърпах. Докато планираха как да ни довършат, ние можехме да се изпарим оттук.
— Да тръгваме — казах аз.
— Не, виж!
Погледнах през цепнатинката. Нов герой бе излязъл на сцената. Орт Бътлър се бе изправил и разговаряше с Ник Алегро. Не можех да ги чуя, но видът на Алегро ми подсказваше за какво става въпрос: той искаше да ме убие. Чудесно, аз пък исках да убия него.
Остатъкът от свещта едва мъждукаше, а стълбите продължаваха още. Тръгнах надолу, но Пени държеше да хвърли един последен поглед. Не знам какво се случи после. Може би тя ме бутна или пък аз загубих равновесие, но единият от нас се блъсна в стената и от другата страна със страхотен трясък изпопадаха дузина бурканчета и чинии.
— По дяволите!
— Да тръгваме — казах аз.
Спуснахме се надолу по стълбите. Не знаех дали щяха да открият скритата врата веднага, но със сигурност щяха да проверят стаите ни и скоро да са по петите ни.
Внезапно стълбата свърши и се озовахме пред нисък тунел. Свещта се стопи, настъпи непрогледен мрак.
Пени запали кибритена клечка и поехме в тунела. Но скоро се отказахме и продължихме в тъмното. Спряхме пред една стена, отново запалихме клечка и встрани видяхме някаква стълба.
— Горе е къщурката, за която ти говорих — каза Пени. — Сещам се, че имаше скрита врата.
Започнах да се катеря по стълбата. Когато стигнах горе, натиснах стената и тайната вратичка поддаде. От другата страна беше тъмно. Подадох ръка на Пени и двамата се озовахме в малка стая, в която цареше мрак, с изключение на процеждащата се изпод вратата светлина.
— Това е складът — съобщи Пени. — Вратата води към голямата стая.
Светлината ме притесняваше. Имаше ли някой там? Реших, че няма време за въпроси, и отворих вратата.
Озовахме се в нещо като войнишка спалня. Кушетки, одеяла, мръсни дрехи, кутийки от бира, препълнени пепелници. Явно тук бяха настанили войниците на Бътлър. Но къде бяха в момента?
Внезапно вратата на тоалетната се отвори и оттам излезе мъж, който небрежно закопчаваше панталоните си.
Беше чернокожият шофьор. Посегна към пистолета си, но аз стрелях пръв. Той падна назад. Пени изпищя. Сграбчих я за ръката и изтичахме навън.
Силният дъжд се стовари върху нас. Със закъснение се сетих, че трябваше да взема пистолета на негъра. Бяха ми останали само два куршума. Но вече тичахме към брега, отдалечавайки се от бараката и от светлините на къщата. Защо бягахме натам? Може би защото се надявах, че ще намеря някоя лодка. Или защото се спускахме надолу, а това ми вдъхваше сигурност.
— Давай към кея! — изкрещях аз.
Никога не бях предполагал, че Пени може да тича толкова бързо. Но мократа трева ме забавяше, а и на два пъти се блъснах в някакви пънове. Загубих Пени в тъмното, после проблясък от светкавица ми помогна да я съзра на около двайсетина метра пред мен.
— Изчакай ме! — извиках аз, но след малко пак я загубих от погледа си.