— В никакъв случай. Няма да изминем и пет метра.
— Тръгнете двамата — казах аз. — Ще ги задържа.
Елтън поклати глава.
— Не става.
В следващия миг чухме трясък и в далечния край на навеса избухнаха пламъци.
— Коктейл „Молотов“ — съобщи Елтън.
Стрелях по една сянка на брега. Стори ми се, че чух вик на болка, преди тя да изчезне.
— Тогава нека Пени да тръгне с лодката — предложих. — Или, за бога, можем да скочим във водата и да плуваме. Тук гори. Трябва да направим нещо.
— Не, Грейди — каза Елтън. — Мисля, че е време…
Отвън долетя глас.
— Грейди? Аз съм Орт Бътлър. Какво правиш? Това са глупости. Излез оттам и доведи другите със себе си!
Напрегнах се да го различа в тъмното. Трябваше ми само един изстрел.
— Добре, излизаме — викна в отговор Елтън. — Не стреляйте!
Нямах представа какво смяташе да прави — не можеше и дума да става за пазарлъци — но така и не разбрах, защото се случи чудо.
Една нова сила се спускаше по поляната откъм къщата — сенки, които се носеха към брега, стреляйки. Движеха се много бързо и прецизно, така че скоро хората на Орт се озоваха в центъра на престрелката.
Пред очите ни се вихреше истинска битка. В по-неблагоприятна позиция бяха хората на Орт — чувах техните предсмъртни викове — но преди някоя от страните да е взела превес, Елтън каза:
— Хайде, те ни забравиха, сега е моментът да се измъкнем.
Инстинктът ми подсказваше друго.
— Мисля, че това са хората на Ури — казах аз. — По-добре да изчакаме и да видим какво ще стане.
Елтън ме сграбчи за рамото.
— По дяволите, човече, той е част от операция „Изгрев“. Сега се бият помежду си, но която и от страните да победи, ти си набелязан за жертва. Трябва да изчезваме оттук, колкото се може по-бързо.
Оставих го да ме убеди. Не се осмелихме да се върнем по брега, навесът вече гореше, така че единственият изход беше водата. Обясних на Пени какво ще направим, и й помогнах да скочи в лодката.
— Ти греби, Грейди — викна Елтън.
Скочих в средата на лодката и сграбчих греблата. Той се изправи и ни отблъсна от кея. Беше прав поне за едно. Никой на брега не се сещаше за нас.
— Накъде да я насоча? — попитах аз.
— Направо — отвърна Елтън.
Най-лошото от бурята бе отминало, но продължаваше да вали. Гребах двайсет-трийсет метра и спрях да почина. Малката лодка се люшкаше по вълните и поемаше вода.
— Сега какво? — викнах аз.
— Давай още — каза Елтън.
— Колко още? — изкрещях аз. — Много е бурно!
Елтън наблюдаваше битката на брега. Все още виждахме проблясъците от дулата на автоматите, но хората на Орт явно отстъпваха.
Елтън гневно се обърна към мен.
— По дяволите, човече, те могат да ни последват с онази моторница. Трябва да им изчезнем от погледа. После пак ще се доближим до брега. Просто греби!
Натиснах греблата. Бяхме се отдалечили поне на петдесет метра от брега. Най-сетне Елтън посочи към едни дървета.
— Колата ми е там — обясни той.
В далечината стрелбата утихваше. Пени ме докосна.
— Справяш се чудесно, татко — прошепна тя.
— Грейди — обади се Елтън, — дай ми този шибан пистолет, преди да ти е паднал от джоба и да е убил някого.
Спрях, доволен от моментната почивка, и му подадох големия автоматичен пистолет на Алегро. После пак загребах. Вече усещах болка в раменете, но не й обръщах внимание. Беше чудесно, че най-сетне съм далеч от неприятностите. Радвах се, че Елтън, този добър приятел и смел човек, се беше появил. Трябваше да го взема в Ню Йорк от самото начало. Засмях се на глас. Никога не се бях чувствал толкова добре.
— Татко! — изкрещя Пени.
Вдигнах поглед и видях, че Елтън беше насочил пистолета към гърдите ми.
Спрях да греба и се втренчих в грубоватото му лице.
— Какво правиш, Елтън?
Бурята бе отминала. Лодката се люлееше по вълните. Беше тихо. Адски тихо.
— Дяволите да те вземат, ирландски идиот такъв, молих те да стоиш настрани от това. Молих те. Обаче не, ти трябваше да се направиш на герой. И ето какво стана.
— Какво стана? — попитах аз.
— Ти, онзи кретен Прескът и старият глупак Бътлър може би провалихте операция „Изгрев“ и ако е така, доста добри хора ще бъдат прецакани.
— Хора от Управлението — казах аз и това не беше въпрос.
— Те да не са ти казали, че идеята е тяхна? — удивено попита той.