— Елтън, ти ме бъркаш с някого. Всичко, което искам, е да пиша книги. Хич не ме интересува какво става в Близкия изток.
— Не, Грейди, номерът няма да мине. Ти си твърде упорит, твърде подвластен на глупавите си идеали. Орт не ти вярваше, аз също.
— Какво предлагаш?
— Двамата с момичето да скочите във водата.
„Момичето“, каза той. Тя беше яздила във фермата му, беше плувала в басейна зад къщата му и му бе носила сладки, когато беше болен. И в този момент той смяташе хладнокръвно да я убие. Това беше Елтън, когото не познавах, за когото дори не подозирах.
— Татко, спри го! — изкрещя Пени.
Умът ми препускаше. Можех да опитам да го хлопна с греблото или да се хвърля към него, но той бе насочил пистолет към сърцето ми и определено знаеше как да си служи с него. Щеше да ме убие, преди да се изправя. И все пак трябваше да направя нещо — с надеждата, че мога да обърна лодката и Пени да се спаси.
— Какво ще стане, ако скочим във водата?
— Тя е дълбока и студена, Грейди. Всичко ще свърши за секунди. По-добре, отколкото да бъдеш застрелян. Линда ще го понесе по-леко.
Той искаше смъртта ни да изглежда като нещастен случай. Това беше смисълът на цялата му игра — спаси ни от главорезите, вкара ни в лодката, отведе ни далеч от брега. Удавянето беше по-лесно обяснимо от огнестрелните рани. А ако ни хрумнеше глупавата идея да поплуваме, щеше да ни хлопне с греблото по главите. Сигурно си беше представял убийството ни другояче — пристигането на Ури вероятно бе объркало плана му — но Елтън все пак беше професионалист, можеше да импровизира.
От далечината се чуха отделни откоси, но това вече беше без значение.
— Елтън, можеш да ми вярваш. Не мислиш ли, че животът на дъщеря ми означава повече за мен от…
— Недей да усложняваш нещата — каза той. — Не че има значение, но съжалявам за случилото се. По дяволите, не съм виждал друг човек с толкова лош късмет. Хайде, Грейди, да свършваме.
Обърнах се към Пени, докато дясната ми ръка стисна греблото. Исках да й кажа, че я обичам, а после да замахна към копелето.
Преди това обаче прозвуча изстрел.
Не беше Елтън.
Не бях и аз.
Беше Пени.
Бог да я благослови, тя го улучи точно между очите, както обикновено става с жените. Елтън изгрухтя и се свлече в краката ми. Пени ме прегърна, разплакана и хълцаща. В момента обаче сълзите бяха прекалено голям лукс. Вълните ни отнасяха навътре. Поколебах се за миг и после загребах обратно към горящия навес в „Слийпи Харбър“.
Пени все още стискаше моя револвер.
— Как попадна у теб? — попитах объркано аз.
— Ник те накара да го хвърлиш на земята, не помниш ли? И когато ти взе неговия пистолет, аз грабнах твоя. Стори ми се уместно.
Много ми се натрупа. Чудех се дали да не претърколя тялото на Елтън във водата, но не можех да се насиля да го докосна.
— Виж, Пени, забрави всичко! Аз съм го застрелял.
Измъкнах револвера от ръцете й, избърсах дръжката и го хвърлих в морето. Оставаха ми пистолетът на Алегро и узито на Елтън, ако въобще успеех да разбера как се борави с него.
Приближихме се на петнайсетина метра от горящия навес. По брега се щураха сенки.
— Малой, ти ли си? — извика някой.
Оставих греблата и насочих узито.
— Аз съм Ури — извика мъжът. — Ела насам!
Пени ме прегърна.
— Татко, кой е той? Вярваш ли му?
Поколебах се.
— Не съм съвсем сигурен — отвърнах и продължих да греба към брега.
Ури се запъти към нас с разперени ръце, за да покаже, че не е въоръжен. Когато ни приближи, Пени се разплака.
Държах оръжието насочено към него.
— Мога ли да ти вярвам?
— Нямаш избор — каза той и взе автомата от ръцете ми.
Четирима от неговите командоси издърпаха лодката на пясъка. Ури погледна трупа.
— Е, този път Елтън ме изпревари — каза той.
— Срещали ли сте се?
— Понякога работехме заедно. Беше талантлив човек.
— И той те харесваше — казах аз.
Ури се усмихна.
— Трябва веднага да тръгваме. Орт Бътлър е мъртъв. Без съмнение полицията идва насам. Ще има адски много въпроси и мисля, че сенаторът Прескът е най-добре подготвен да им отговори.
Съгласих се. Ури ни помогна да изкачим поляната към къщата. Хората му вървяха около нас, увесили автоматите на раменете си. В къщата бе тъмно и тихо. Предположих, че Хари е някъде вътре и говори по телефона със съветниците си, измисляйки някакво обяснение за кланицата наоколо. Бях сигурен, че ще го измисли.