Колите им бяха паркирани недалеч от къщата. Пени, Ури и аз седнахме на задната седалка на една от тях, докато отпред се намърдаха двама младежи. Пени се сви до мен, беше твърде изморена, за да обърне внимание на тези широкоплещести, тъмнооки млади воини. (Благодаря Богу за тези дребни благодеяния.) Когато потеглихме, се обърнах назад, за да видя догарящия навес и първите розови проблясъци на утрото.
29.
Пропуснах погребението на Орт, но останалият свят беше там. Във „Вашингтон Поуст“ поместиха снимка на първите две редици от присъстващите в катедралата. Разбира се, най-отпред бяха Хари, Аманда и Бони (Хари изглеждаше съсипан, Аманда — елегантна, а Бони — слисана), до тях стояха президентът и вицепрезидентът със съпругите си. На втория ред бяха скупчени бивши президенти и държавни секретари, дошли да отдадат последна почит на „този велик американец, който така трагично ни бе отнет“ (по думите на вицепрезидента).
Официалната версия гласеше, че Орт е убит от палестински терористи. Звучеше правдоподобно, пък и обясняваше кланицата в „Слийпи Харбър“. Трупът на Елтън не бе открит в имението; кой знае как той се появи няколко дни по-късно на една уличка в Бруклин — загадка, която, с божията воля, може никога да не бъде разрешена.
Смъртта на Орт даде добро извинение на Хари, за да отложи обявяването на кандидатурата си с няколко месеца. Беше късметлия — всичко се подреждаше по най-добрия начин за него. Другите кандидати продължаваха да се самоунищожават, а голямото внимание бе отделено именно нему, макар да не се беше включил в борбата. Едно от престижните списания публикува огромна и ласкава статия, придружена със снимки на Хари, Аманда и Бони, описани като „задружно семейство“.
Хари ми се обади в деня след погребението на Орт и попита дали може да ме види.
— Ела сам — отвърнах аз.
Линда веднага ми вдигна скандал и съобщи, че ако види Хари Прескът, ще го убие. Беше ми писнало от убийства, затова срещата протече на четири очи.
Седнахме край камината в кабинета ми. Беше с джинси, карирана риза и ботуши, изглеждаше подмладен и жизнен, сякаш смъртта на Орт беше смъкнала тежък товар от плещите му.
— Ще обявя кандидатурата си по-другата седмица — започна той. — Тогава е най-добре. Няма да е като гръм от ясно небе, но ще свърши работа. Партията е разцепена и отчаяно търси лидер.
Когато не казах нищо, той добави:
— Все още искам да си в екипа ми.
— Пиша книга.
Хари отпи от бирата си, преди да продължи.
— Грейди, операция „Изгрев“ умря заедно с Орт. Той ме притискаше за нея… Не мислиш, че щях да го направя, ако станех президент, нали? Бога ми, този човек беше луд. Но сега имам възможност да извърша велики дела. Разоръжаване? Моментът е идеален. — Той спря, после продължи по-тихо: — Имам нужда от теб.
Трогателни думи, но търпението ми почваше да се изчерпва.
— Хари, нека ти поосвежа паметта. Онази вечер Орт направи всичко възможно, за да убие мен и дъщеря ми, защото бяхме разбрали за дивашкия ви план, а ти дори не вдигна ръка да го спреш. Окей, може би планът е мъртъв. Може би вече нямаш желание да ни убиваш. Макар че не съм съвсем сигурен.
— Исусе, Грейди, нима…
— Млъкни и ме чуй! Написал съм всичко, което знам. Дал съм запечатани екземпляри на двама репортери и те ще ги отворят в случай, че умра или изчезна. Докато се радвам на добро здраве, ти оставаш велик американец. Но ако нещо ми се случи, ще ти се наложи да даваш доста обяснения, независимо дали си кандидат за президент или продавач на велосипеди. Разбра ли ме?
Дявол да го вземе, той се разсмя. Смя се дълго и накрая каза:
— Нищо не си разбрал. Никой не е искал да те убие. Искахме да говорим с теб, за бога. А ти се втурна да бягаш и да стреляш по хората. Виж, ти наистина си голям писател, но понякога въображението ти прекалено се развихря.
Той продължи да се хили, довърши бирата си и стана.
— Е, доста си напрегнат, имаш нужда от почивка, това е ясно. Но по-късно, когато се оправиш, ела да ме видиш. Винаги ще пазя едно място за теб.
Тръгна си усмихнат и имаше защо. Какъв по-добър вариант от това аз доброволно да държа устата си затворена? Линда побесня, когато й разказах за срещата ни. Тя искаше да го убие или, ако не се получеше, веднага да се обадя във ФБР. Вярата й в правосъдието бе по-силна от моята. А какво всъщност знаех аз? Касетата бе унищожена, Орт и Елтън бяха мъртви, а хората на Хари щяха да ме изкарат умопобъркан.