Освен това разследваното щеше да опре и до смъртта на Елтън и отново хората на Хари щяха да пуснат мълвата, че той за последен път е бил видян в една лодка с мен и Пени. Не можех да прекарам дъщеря си през този ад и Хари добре го знаеше. Дори да кажех, че аз съм застрелял Елтън, това щеше да подкопае доверието в моята история. В най-лошия случай можех и да бъда осъден за убийство. Трудно е да се изправиш срещу щатски сенатор, който е на крачка от Белия дом. Разполагах с налудничава история за мъртъв мултимилионер, арабски петролни полета и Трета световна война, но пък Хари държеше на своя страна общественото мнение и добър екип от способни съветници. Ако разкажех на света своята версия, съществуваше сериозна възможност да свърша в затвора, а Хари да получи доживотен президентски мандат.
Въпросът обаче беше дали операция „Изгрев“ наистина умря с Орт и Елтън. Тоест, казваше ли истината Хари? Вярно е, че седмица след стрелбата във вестниците се появиха репортажи за оставките на зам.-шефа на израелското разузнаване и министъра на отбраната. Бях разказал на Ури всичко, което знаех, и предположих, че той си е разчистил сметките с фракцията, която се опитваше да въвлече Израел в плана „Изгрев“.
Но какъв бе случаят с руснаците? Орт имаше някаква спогодба с тях и дали Хари щеше да продължи в същия дух? Ами ЦРУ? Сега ми се струваше, че цялата история с автобиографията на Елтън и заплахите от Управлението са били план за дистанцирането му от тях и създаването на сигурно прикритие, за да може да се отдаде на операция „Изгрев“. Хари очевидно бе прикритието на Орт, но дали Орт не беше прикритието на Елтън — дали ЦРУ, или отделни негови лидери не стояха зад целия план? Ако това беше така, историята не умираше с Елтън.
Имаше доста неща около ролята на Елтън, които така и не разбрах. Мисля, че той се беше разтревожил от появата ми в операцията и се опитваше всячески да ме разкара. Най-сетне обаче бе решил, че Орт и неговият наемник Алегро здраво са оплели конците, и се появи, за да се заеме с мен персонално.
Но дали плановете все още лежаха някъде из сейфовете на ЦРУ? Ако беше така, щяха да се намерят достатъчно патриоти, които да желаят смъртта ми — в името на световния мир, разбира се. Това, което казах на Хари за запечатаните пликове, бе самата истина. Но тя едва ли беше достатъчна застраховка! И какво значение имаха моите думи? Ако един ден в Близкия изток избухнеше война, последвана от американо-съветска окупация на петролните полета, едва ли някой щеше да обърне внимание на изявленията на някакъв писател, че всичко това е част от грандиозен заговор.
Върнах се към собствения си живот. Пени започна втория си семестър, има си сериозен приятел, така че вече не получаваме ежедневните бюлетини от фронта. Често се интересувам за здравето на младежа. Преди да се върне в колежа, аз я предупредих да забрави касетата и приключенията в „Слийпи Харбър“. Убедих и Линда, поне така мисля. И мирът се върна в нашия малък свят — снегът през зимата, цветовете през пролетта, истинското щастие.
Онзи ден Пени се обади с новини за Бони. Тя успяла да убеди родителите си (като не забравяме, че наследи от Орт двайсет милиона, макар и с условието да ги ползва чак когато стане на двайсет и една години) и живеела с Марио във „Вилидж“. Посещава художествено училище, а той работи в семейния ресторант и ходи на лекции в Нюйоркския университет. Пени каза, че Бони искала да вечеряме заедно следващия път, когато попадна в Ню Йорк, но мисля, че това ще стане чак след няколко години.
Хари в крайна сметка се кандидатира и шансовете му са добри. Партията е в обичайната си безтегловност и доста хора смятат, че той ще бъде избран за основен кандидат още при първото гласуване. Онази вечер гледах интервю на Барбара Уолтърс с него и внезапно разбрах, че този богат, елегантен, добре информиран и вдъхващ доверие мъж има всички шансове да бъде следващият ни президент.
Появата му на екрана наистина бе очарователна. Той седеше, говореше, усмихваше се, шегуваше се със себе си и изглеждаше дяволски загрижен за всички нас. Направо караше зрителя да се чувства добре. Бог да ми е на помощ, но след като знаех толкова неща за него, успях да гледам интервюто сериозно само десет минути и после се захилих като умопобъркан.
Докато го гледах, ми мина през ума, че подобно на Рут (в осветения й със свещи апартамент) и на мен самия (застанал пред старата си пишеща машина) Хари също беше в бизнеса на удоволствията, макар и в мащаб, който нито аз, нито Рут можехме да си представим. Тя боравеше с тела, аз — с думи, Хари — с мечти. А мечтите са най-великото удоволствие. Той се появява в домовете ни, рони сладки думи и ни разказва как мечтите ни могат да станат реалност, как ще живеем в мир, дарени със справедливост, равенство и невиждани възможности. Точно от това имаме нужда — не от работа или от подадена ръка, а от топлата обвивка на собствените ни илюзии. Хари я доставя, ето защо ще стане президент.