Представете си безкраен ред от джинтримбъли, всеки до своето бюро. Някои вече с изтичаща кръв, в кабинета се втурват уплашени хора. Други са вече мъртви.
Глупости! Револверът не е зареден.
Тримбъл го зареди. И отново това мъчително усещане, че всеки миг ще намери решението на задачата.
Той остави оръжието с обърнато настрани дуло и си помисли за прибралия се рано сутринта Амброуз Хермън. За Амброуз Хермън, който спечелил пет стотачки. За Амброуз Хермън, който застлал старателно леглото си и излязъл да се полюбува на зората.
Да се полюбува на зората и да си спомни за големите залози. Той е блъфирал и е спечелил. Но в другите разклонения е загубил. В другите разклонения залогът му е бил до последния му цент. И това е възможно. Ако нещата с Корпорацията не тръгнат, цялото му състояние отива по дяволите. Играч от класа!
Любувайки се на зората, той е мислил за всички амброузхермъни. Ако той сега се метне долу, друг Амброуз Хермън само ще се усмихне и ще се върне в леглото си.
Ако той се усмихне и се върне да спи, други амброузхермъни ще полетят за среща със смъртта. Някои вече са на път за тази среща… Той е премислял, но е било вече твърде късно — друг се е усмихвал…
А защо не?
Самотна жена, прави си коктейл в три следобед. И си мисли за милиардите „друго аз“, които имат мъже, деца, приятели. Непоносимо е да си представиш, че всичко може да е толкова просто и реално. Но защо не?
Или почтен гражданин с дълбоко прикрито и дълго потискано желание да изнасили поне веднъж в живота си момиче. Прочита във вестника: „Корпорацията е открила свят, в който Кенеди е бил убит.“ Гражданинът крачи по улицата, размишлява за паралелните светове и за безбройните разклонения, за себе си като мъртъв, за себе си като лежащ в затвора, за себе си като президент. Тогава край него минава момиче в минипола, има красиви стройни крака. А защо пък не?…
Случайно убийство, случайно самоубийство, случайно престъпление. Ако алтернативните вселени са реалност, тогава причина и следствие са просто глупост! Можете да правите всичко, което си пожелаете, и някъде то вече или ще е направено от вас, или предстои да се направи.
Джин Тримбъл погледна почистения и зареден пистолет. А защо пък не?
И хукна в коридора с вик:
— Бентли, чуй! Разбрах всичко…
И бавно се надигна, и излезе, поклащайки глава. Това беше решението на задачата и то не предвещаваше нищо добро — самоубийствата и престъпленията ще продължават…
И наведен над секретарската уредба помоли за кафе.
И бавно пое към къщи.
И взе револвера, доближи го до слепоочията си и…
… стреля. Барабанът се оказа празен.
… стреля. Ръката му трепна и куршумът направи дупка в тавана.
… стреля. Куршумът само одраска челото му.
… отнесе половината череп.