— Почти.
Хърли се втренчи в чашата си и започна да си мърмори нещо.
— На практика твоят новобранец го е победил — намеси се с усмивка Чилда. — Само че Стан нарушил правилата и му усукал топките.
— Смешно ли ти е? — изрева Хърли.
Помощникът му се усмихна и кимна.
Инструкторът го изгледа, сякаш му идеше да го замери с чашата, но в последния момент реши да използва торбичката с лед.
Чилда реагира бързо и я хвана във въздуха.
— Хайде, не се дръж като малко дете. След всички момчета, които си натупал в оная барака, време беше да си го получиш.
— Не е това проблемът — изръмжа Хърли. — Проблемът е, че тази госпожичка тук ме прави на глупак. Момичето, което, между другото, съм гледал като собствена дъщеря. — Той се обърна и погледна Кенеди със здравото си око. — Нямал военна подготовка, а? Дръжки. Къде го изкопа тоя хлапак?
Кенеди все още не можеше да превъзмогне изненадата си. Беше виждала как Хърли сгъва на кравай шампиони от Националната футболна лига. Докато проучваше Рап, не откри нищо, което да подсказва, че младежът е в състояние да се опъне на Стан Хърли.
— Стан, повярвай ми. Нямах представа, че може да те надвие.
— Той не ме надви! Почти ме надви.
— Да, но ти си играл нечестно — напомни Чилда, който изпитваше перверзно удоволствие да дразни шефа си. — Значи на практика те е победил.
Хърли мобилизира цялото си самообладание, за да не замери подчинения си с чашата. Обърна се към Кенеди:
— Какво си замислила, Айрини? Защо, по дяволите, ми натресе тоя смотаняк?
— Успокой се за минутка, Стан. Честно ти казвам, в проучването за него не съм срещнала нищо, което да подсказва, че е способен да направи това. — Тя кимна към насиненото му лице. — Наистина, надявах се, че един ден ще се научи да се бие по този начин… но не толкова скоро.
— Значи проучването ти не струва пукнат цент. Човек не се учи да се бие така с упражнения в мазето. Някой трябва да те научи.
— През последната година е ходил на тренировки по бойни изкуства — призна Кенеди.
— Нямаше да е зле, ако ми го беше казала по-рано.
— Стан, ти мрънкаше, че момчето не ставало за нищо, защото не било минало подготовка в спецчастите. Мислиш ли, че една година в кварталния спортен клуб е достатъчна, за да достигне това ниво?
— Зависи от треньора.
— И от ученика — добави Чилда.
Кенеди скръсти ръце и се замисли.
— Има още една възможност — каза след малко.
— Каква?
— Знам, че не обичаш да говориш за това, но може би годинките вече ти тежат.
Чилда се разкикоти толкова силно, че широкият му гръден кош се раздуваше и свиваше като ковашки мях. Хърли се вбеси:
— Ще те изпратя на ринга срещу него още утре сутринта. Тогава ще видим дали ще ти бъде смешно.
Чилда млъкна. Кенеди си взе стол и седна до масата срещу Хърли.
— Моля ти се, разкажи ми какво се случи.
— Да ме дразниш ли се опитваш?
Тя поклати глава.
— И не си планирала всичко това? Не е било номер?
— Не. Дори се притеснявах, че ще го набиеш много лошо. Не съм очаквала, че ще стане обратното.
Въпреки замайването от гнева и алкохола Хърли започна да осъзнава, че Кенеди казва истината.
— Къде намери този хлапак? — отново попита.
Кенеди го изгледа многозначително и той веднага разбра. Обърна се към Чилда:
— Некадърник, я слез да видиш какво правят ония нещастници и ако се разтакават, изритай ги навън и ги накарай да направят по сто набирания.
— Слушам.
След като Чилда излезе и затвори вратата, Хърли погледна Кенеди и измърмори:
— Кой е той?
Тя не можеше да го държи в неведение прекалено дълго, но й се искаше да бяха отложили този разговор за след няколко дни. Опита се да преодолее чувството си на безпокойство и започна:
— Казва се Мич Рап.
6.
Рап лежеше на походното легло с глава върху възглавница на буци и торбичка замразен грах между краката. Вечерята бе сервирана на сгъваема масичка в другия край на бараката. Той нямаше апетит, но се насили да хапне. Седемте новобранци и двамата инструктори ометоха една тенджера спагети, една чиния хлебчета и цяла купчина салата и варена царевица. Мъжете бяха капнали от жега и смазани от умора, но въпреки това се тъпчеха с храната и пиеха големи количества студена вода и мляко. През последните пет години Рап се беше хранил предимно на такива казармени маси и знаеше какво трябва да прави. Изморителните тренировки не възбуждаха апетита. Точно обратното — убиваха го, но човек трябваше да превъзмогне себе си и да се натъпче хубаво. Физиологията следваше ясни принципи. Организмът изгаряше по над пет хиляди килокалории на ден, а това означаваше, че ако не изяждаха по около един тон храна, щяха да започнат да слабеят. При сегашното си телосложение и тегло Рап можеше да си позволи да свали около пет килограма, но всичко в повече от това би довело до по-голяма уязвимост за травми и болести.