Выбрать главу

Рап завлече трупа в стаята. Хърли вече събличаше първия пазач. Рап направи същото с втория. Каза на Хърли да си върже кърпата на устата. След като намери радиостанцията си, попита:

— Знаеш ли къде сме?

— Не.

— Мисля, че аз знам. Къде са Боби и Къминс?

— Боби трябва да е тук, но мисля, че закараха Къминс на летището. Опитват се да продадат задниците ни на търг.

— След секунда ще отида да освободя Боби, но първо трябва да се обадя на Ридли.

Рап нагласи честотата и натисна копчето за предаване. Чу се само пращене.

— Тук връзката е лоша — каза Хърли. — Трябва да излезем от мазето.

— Добре… — Рап се огледа. — Предполагам, че Боби също е гол.

— Да… Дай да му намерим дрехи.

Рап съблече още един от мъртъвците, а Хърли взе два калъфа с осем резервни пълнителя за автомат „Калашников“. След като свършиха, вързаха кърпите на устите си и Рап провери коридора. Все още беше празен. Двамата излязоха, затвориха вратата и заключиха. Съседната врата бе заключена и Рап простреля катинара с пистолета си. Хърли отвори вратата и се вцепени. Ричардс висеше обесен по средата на стаята.

— Кучи синове!

Рап отиде да провери пулса на другаря си, но кожата на Ричардс бе бледа като платно. Беше мъртъв от няколко часа.

— Да го вземем ли?

Хърли поклати глава:

— Не.

Мич затвори вратата на килията и си наложи да не мисли за това. Върнаха се в коридора, но когато наближиха стълбите, чуха гласове. Хърли започна да дава знаци с ръка, но Рап му махна да спре и го дръпна настрани от стълбите. Прошепна му на ухото:

— Хрумна ми нещо. — Подаде му радиостанцията. — Опитай пак да се свържеш с Ридли. Кажи му, че сме на Площада на мъчениците. Ще изтичам отпред да видя дали можем да устроим едно хубаво представление.

Понечи да тръгне, но Хърли го хвана за ръката.

— Какво си намислил?

— Почакай и ще видиш. Ако съм прав, след половин минута ще чуеш голяма стрелба. Тогава ще избягаме. — Той посочи радиостанцията. — Само се свържи с Ридли. Сега се връщам.

Рап изтича до стълбите към предната част на сградата. Спря и се ослуша, но не чу нищо. След малко долови шум от стъпки по пода и тих глас. Не можеше да разбере дали идва от партерния етаж, или от по-горе. Замисли се дали да не се върне при Хърли. Можеха да използват пистолета със заглушител, за да застрелят охраната на задния вход, и да избягат. Имаше обаче един проблем. Намираха се в неподходяща част на града, с голямо числено превъзходство на врага. За да се измъкнат, трябваше да отвлекат вниманието.

— Пълен напред — измърмори той и тръгна към стълбите с пистолета в едната ръка и автомата в другата.

От средата на стълбите успя да мерне малкото преддверие вляво. Преброи трима души. Главният вход и прозорците от двете страни бяха барикадирани с торби пясък. Между тях имаше оставени няколко дупки за амбразури — и точно това търсеше Рап.

Когато се качи, видя още двама мъже, легнали на пода. Един стоеше и надничаше през една от амбразурите; други двама седяха на сгъваеми столчета и играеха табла. Рап отиде право при онзи, който стоеше прав. Вървеше спокойно и заклати глава, сякаш се канеше да се оплаче колко гадно е долу. Един от мъжете замърмори нещо на арабски. Доколкото Рап можа да разбере, обясняваше, че след един час му се пада да дежури пред клозета. Рап се изсмя и вдигна беретата. Пълнителят побираше общо осемнайсет патрона, а сега бяха останали дванайсет.

Първо уби онзи, който стоеше прав — точен изстрел от три метра в лявото око. Двамата с таблата: единият получи куршум в тила, другият — в отворената уста. Рап не спря нито за миг. Това бе още едно полезно нещо, което знаеше от Хърли. Когато имаш преимущество, нападай стремително. След няколко крачки застреля и двамата спящи. Първия уби на място, но за втория прицелът му малко се развали от първия изстрел, затова се наложи да изхаби още един куршум, за да го избави от земните страдания.

Оставаха му шест куршума. Рап погледна наляво. Коридорът беше барикадиран с парчета от счупени мебели. Стълбището към горните етажи бе пусто. Той се приближи до дупката между торбите с пясък и надникна навън. На стотина метра насреща имаше друга сграда, подобна на тази. Да, това трябваше да е Площадът на мъчениците. Рап преметна автомата си през рамо, пъхна пистолета в колана си и взе оръжието на убития часови. Хвана го здраво, нагласи го на автоматична стрелба и се прицели в сградата отсреща. Нямаше намерение да убива никого там, но искаше да привлече вниманието им, затова избра една позиция на втория етаж и дръпна спусъка. Тракането на автомат проряза следобедната тишина, куршумите започнаха да се забиват в торбите с пясък, после все по-високо в стената на отсрещната постройка. Рап изпразни целия пълнител и пусна оръжието на земята.