През това време сержант Смит започна да разкрива пред Рап тайните на точната стрелба. Рап попиваше всяка дума. Смит го накара този път да се прицели в главата. Сложи нов пълнител в пистолета и дръпна затвора.
— Когато сложиш нов пълнител и освободиш затвора, първият куршум се зарежда автоматично. — Сержантът му подаде оръжието. — Петлето е вдигнато и пистолетът е готов за стрелба. Не всички оръжия действат по този механизъм, но при беретата е така. Виждаш ли и онази червена точка. Червеното означава смърт. Не я насочвай към нищо, по което не смяташ да стреляш, и никога не дръж пръста си на спусъка, докато не си готов за стрелба. Ясно?
Рап кимна.
— Добре. Сега заеми правилната стойка. Дръж краката си така. Ти си левичар, затова дясното ти стъпало трябва да бъде малко по-напред от лявото. Разположи ръцете си в равностранен триъгълник и насочи червената точка в главата. Някои хора казват, че трябва да задържиш дъха си, когато се целиш, но за мен това са глупости. Ще ти се налага да стреляш, докато тичаш, затова задържането на дъха няма много да ти помогне. Най-важно е как стискаш спусъка. Обърни внимание, че не казвам „дърпаш“. Спусъкът не се дърпа. Стисни го силно и забий куршума в главата на мишената.
Рап изпълни всички инструкции и куршумът излетя от заглушителя. Дулото на пистолета подскочи и когато го върна в стабилна позиция, той видя дупка точно в центъра на главата на мишената.
— Хайде пак — заповяда Смит.
Рап пак стреля и куршумът улучи мишената на един сантиметър вдясно от първия.
— Още веднъж.
Третата дупка свърза първите две. Мич започна да влиза в ритъм. Не бързаше, но и не се бавеше прекалено. За по-малко от двайсет секунди изпразни целия пълнител и когато свърши, дупките от куршумите му образуваха кръг с диаметър около петнайсет сантиметра — назъбена дупка в главата на хартиената мишена. Рап въздъхна облекчено.
Сержантът го потупа по рамото и каза:
— Има надежда, момче. Браво. Хайде да пробваме още няколко пъти.
Докато зареждаше пистолета, Рап неволно обърна глава и погледна назад. На двайсетина метра от тях, в сянката на голям бор стоеше някой и ги гледаше. В сумрака лицето му не се виждаше, но Рап предположи, че е мъжът, когото бе видял на верандата по-рано сутринта. Обърна се към сержант Смит и понечи да попита кой е този човек, но реши да си замълчи. Не биваше да бърка този кратък индивидуален урок по стрелба с приятелство.
14.
Доктор Люис влезе в кабинета, усмихна се леко на посетителя си и затвори вратата. През последните три дни бе наблюдавал новобранеца внимателно. Двайсет и три годишен, той беше най-младият, когото се опитваха да обучават в рамките на секретната програма, и от онова, което Люис бе видял, резултатите изглеждаха обещаващи. Преди да седне, психиатърът погледна бележника и химикалката върху бюрото си. До тях бе оставена папка, надписана с името на Рап с големи черни букви. Нямаше начин да не я забележи и точно това беше целта. Знаеха невероятно малко за новобранеца, но в крайна сметка колко информация можеш да събереш за толкова млад човек, толкова неопитен? Ако слушаш твърдоглавия Хърли, липсата на опит беше бедствие; за по-прагматичната Кенеди тя бе огромен плюс. Той не знаеше кой от двамата е прав, но му беше дошло до гуша от постоянните им дрязги.
Психиатърът отиде зад бюрото си, седна на изтъркания кожен стол и се облегна назад. Столът изскърца. Лекарят не обърна внимание на шума и премести погледа си от лицето на младежа към папката върху бюрото. Той използваше много инструменти в занаята си — всякакви трикове, с чиято помощ изпитваше хората, изпратени му за преценка. Някои бяха тънки, други — по-очевидни, но всички му помагаха да надникне в душевността на кандидатите за шпионска кариера. Папката на бюрото беше един такъв трик. През последните пет минути Люис бе наблюдавал младежа със скрита камера. Рап седеше неподвижно като статуя. Психиатърът хвърли поглед към папката, после зае спокойна поза, издаваща скука. Люис не го познаваше достатъчно добре, за да каже дали се преструва, но в този Мич Рап имаше нещо, което говореше за големи възможности. Небрежното му държане криеше нещо много по-дълбоко.
Люис се замисли дали да посегне към бележника и химикалката. Това беше начин да покаже авторитет, да постави събеседника под напрежение. Да му внуши страх от последствията, ако се опита да лъже. Люис се отказа от този подход. Съдейки по видяното през последните три дни, не вярваше това да смути новобранеца. Досега нищо като че ли не бе в състояние да наруши спокойствието му.