Люис остана доволен, че младежът прави разлика между двете думи.
— Искам да чуя какъв смисъл влагаш ти в това.
— Отмъщението е по-спонтанно, необмислено… твърде лично.
— А възмездието?
Рап се замисли за момент, после отговори с много ясен глас:
— Възмездието е морално оправдано и заслужено наказание.
— Какво мислиш за виновниците за взривяването на „Пан Ам 103“?
Мич се наведе напред, опря лакти в коленете си и отговори:
— Всички до един заслужават да умрат.
Психиатърът погледна папката на бюрото и попита:
— Католик ли си?
— Да.
— Как съчетаваш това с вярата в Господ? Идеите ти за възмездието някак не се вписват в призива на Исус да подлагаме и другата буза.
— Добър ход — подсмихна се Рап.
— В какъв смисъл?
— Ще ви кажа нещо за себе си. Аз не съм най-търпеливият човек на света. Имам много неща да уча и искам да ги науча, но когато някой започне да ми вади поучения от селективната теология, започва да ми се драйфа.
— Селективна ли?
— Да. Никога не съм разбирал двуличието на хора, които твърдят, че Библията е Божието слово, а в същото време избирателно вадят само определени цитати от Новия завет. Принципът „ако те ударят, подложи и другата си буза“ е любимата им мантра и я повтарят наляво и надясно, без да отчитат факта, че в Стария и части от Новия завет е пълно със стихове, според които виновниците за свалянето на онзи самолет напълно са си заслужили смъртта.
Люис кимна в знак на съгласие.
— Значи, ако се наложи… за теб не е проблем да отнемеш чужд живот?
— Зависи.
— От какво?
— От човека и най-важното — от това, дали наистина е виновен.
15.
Когато слънцето изгря на петия ден, вече бяха с един човек по-малко. Дик си беше тръгнал. Рап не знаеше истинското му име, още по-малко откъде идва и накъде отива, затова не изпита голямо съжаление, когато младежът излезе от строя по време на една убийствена серия от лицеви опори под палещото следобедно слънце. Той просто отиде при единия инструктор, каза, че се отказва, и двамата си стиснаха ръцете. Край на мъките, потенето, парещата болка в мускулите, смъденето в очите и постоянните унижения. Изглеждаше толкова лесно, че Рап се ужаси.
Напускането на Дик го накара да се замисли дали и той не е способен да се огъне. Всичко бе възможно при подходящо стечение на обстоятелствата. Лош момент, настинка, висока температура или поредната безсънна нощ. Една грешка, и можеше той да е следващият, който с треперещи ръце ще започне да си стяга багажа. Вечерта, преди да заспи, Рап се опита да се фокусира върху нещо положително. Конкурентите му оставаха с един по-малко. Постоянно им повтаряха, че не се съревновават помежду си, но той не беше убеден в това. Ако не се състезаваха, защо засичаха с хронометър всичко, което правеха? Представяйки си сцената, когато другарят му се огъна само след пет дни тренировки, Рап се замисли за собствените си слабости. За първи път осъзна колко лесно могат да се провалят плановете му.
Сутринта се събуди уморен, но твърдо решен да продължи. Той първи се строи пред бараката и докато разкършваше врата и раменете си, забеляза двамата инструктори, които обсъждаха нещо, очевидно неприятно. Когато всички се строиха, сержант Джонс застана пред строя, изгледа ги разочаровано и заяви:
— Снощи един от вас адски е оплескал нещата.
Рап се замисли, чудейки се къде може да е сбъркал.
— Тук има установени правила. На този етап не е нужно да знаете защо, иска се само да ги спазвате. — Джонс замълча и огледа всички. — Многократно сме ви повтаряли, че не трябва да издавате никаква лична информация. Е… мислим достатъчно реалистично, за да допуснем, че рано или късно ще откриете някои неща един за друг. Някои от вас говорят с акцент, затова е сравнително лесно да се отгатне от коя част на страната идват. Що се отнася до опита ви в армията, не сме се опитвали прекалено строго да потушим полезното съперничество между военните подразделения. Снощи обаче един от вас премина границата на допустимото. — Сержантът направи кратка пауза. После добави с разочарован тон: — Единственото, което никога не бива да издавате на никого, е истинското ви име.
Рап чу някой по-нататък в строя да мърмори недоволно, но не успя да познае кой, а предвид настроението на двамата инструктори, не посмя да погледне.
— Всички сте достатъчно умни, за да разберете това правило, и много ясно ви бяхме предупредили какво ще се случи, ако го нарушите. Тук не е ученически лагер. Това е сериозно обучение. — Сержант Джонс погледна в другия край на строя. — Бил, отивай да си стягаш багажа. Заминаваш си.