Рап стисна китката на Виктор с две ръце. Завъртя я, докато усука лакътя му около единия си хълбок, след това повдигна таза си и дръпна надолу с все сила. Не спря дори когато Виктор запищя от болка. Всичко свърши за две секунди. Чу се силно изпукване и тогава Рап пусна ръката на противника си, която увисна под неестествен ъгъл.
Рап се изправи и погледна Виктор. Якият младеж се гърчеше от болка. Мич не се усмихваше, нито започна да се перчи с победата си. Изпитваше лека вина, но другият беше мръсник и си го просеше. Фред седеше на края на тепиха с памук в ноздрите и торбичка лед върху носа. Той кимна на Рап и вдигна одобрително палеца си. Рой и Глен се приближиха и го поздравиха тихо. Сержант Смит бе твърде зает с Виктор, който се търкаляше и гърчеше от болка. Рап нямаше представа дали го чакат неприятности. Погледна психиатъра, който го наблюдаваше внимателно. Стоеше със стиснати устни, сякаш току-що си е извадил някакво много важно заключение за Рап. Единственият проблем беше, че не личеше дали одобрява действията му, или е разочарован.
17.
Люис се обади в късния следобед, след като отдели един час, за да запише мислите и наблюденията си на хартия. С падането на нощта всички се събраха в къщата край езерото в Южна Вирджиния. Първа дойде Кенеди, след нея — заместник-директорът по оперативната дейност, Стансфийлд. Хърли се появи последен. Телохранителите на Стансфийлд останаха отвън. Те бяха двама от най-доверените — добре обучени да не виждат и най-важното, да не запомнят определени неща. С типичния си тих глас Стансфийлд предложи да се съберат в подземието. Всъщност това не беше предложение. Бе заповед.
Четиримата слязоха в централното помещение на подземието. Тази стая служеше за наблюдателен и комуникационен център на имението. Отвътре стените и таванът бяха облицовани със стиропор — за шумоизолация. Покрай едната стена бяха подредени няколко монитора и две станции за подслушване; в средата имаше овална заседателна маса със столове за шестима. След като всички седнаха, Стансфийлд затвори шумоизолираната врата и дръпна резето.
Третият човек в ръководството на ЦРУ седна на главното място до масата и разхлаби вратовръзката си. Погледна останалите от групичката и каза:
— Докторе?
Люис се облегна назад и отбеляза, като събра пръстите си пред лицето:
— Получи се интересна ситуация.
— Определено — прекъсна го Хърли, неспособен да се сдържи. — Чух, че един от инструкторите ми е извън строя поне за шест месеца. С три титанови болта в ръката. Мамка му! Той беше един от най-добрите ми хора. — Той вдигна ръка със съответния брой изпънати пръсти, за да наблегне на думите си. — Три болта!
Лекарят спря бледосините си очи върху Хърли със знаещ поглед, на какъвто е способна само съпруга или психотерапевт. Посланието беше ясно: „Познавам те по-добре, отколкото ти самият. Млъкни и ме остави да се изкажа.“
— Извинявай — измърмори Хърли.
— Избраникът на Айрини се оказа доста способен — продължи Люис, като отново се обърна към Стансфийлд: — Разбра ли как нареди Стан преди няколко дни?
— Не. — Заместник-директорът погледна Хърли. — Тези синини по лицето ти… Рап ли те гримира така?
Отокът беше спаднал и яркочервените натъртвания бяха станали тъмнолилави с жълтеникава периферия. Хърли сви рамене:
— Допуснах грешка. Няма да се повтори.
— Допуснал си да те натупа едно обикновено колежанче без никаква военна подготовка — вметна Кенеди. — Още не мога да повярвам.
Люис се намеси, преди Хърли да избухне. Погледна Стансфийлд:
— Ето накратко какво е станало…
Психиатърът разказа какво се е случило през първите минути след пристигането на Рап в комплекса. Хърли се опита да го прекъсне на два пъти, но и двата пъти Люис го накара да замълчи с рязък жест с ръка. Стансфийлд, от друга страна, слушаше мълчаливо. Кенеди нямаше какво да добави, пък и знаеше колко мрази шефът й празните приказки, затова също мълчеше. В такива ситуации Хърли обикновено сам се излагаше.