— С това ще се заемем отделно. Сега обсъждаме твоето поведение.
— Видях как реагирахте, когато Виктор счупи носа на Фред. — Рап замълча за момент и сведе очи към ръцете си. — Знаете ли какво си мисля? Мисля, че Виктор не се вписва в картината.
— Как така?
— Ако съдя по това, което наблюдавам, откакто съм тук, има две възможни заключения за Виктор. Или е кандидат като всички нас, или е част от процеса на селекция.
— Част от процеса?
— Той работи за вас. Виктор е един от инструкторите.
— Защо ни е да правим такова нещо?
— За да ни наблюдавате по-отблизо. Внедрявате Виктор сред нас и той започва да ни предизвиква, докато някой допусне грешка. Разпитва ни как се казваме и откъде сме. Подтиква ни да се прецакаме сами, за да можете да изритате онези, които не са достатъчно дисциплинирани.
— Интересна теория.
— И в двата случая методите ви куцат. Доколкото разбирам целта на тази програма, Виктор не е от хората, които търсите. Ако е кандидат за агент и вие не осъзнавате, че не става за това, не съм убеден, че искам да работя за хора, които не схващат очевидното.
— А ако е един от инструкторите?
— Ако е инструктор, това е доста лош метод да обучавате хора с добра военна дисциплина.
— Да приемем, че второто ти предположение е правилно. Въпреки че знаеше всичко това… ти реши да счупиш ръката на Виктор.
Рап поклати глава:
— Имах подозрения, но не бях сигурен. Когато счупих ръката му, видях как реагирахте вие и другите инструктори. Тогава се убедих, че е един от вас.
Последваха няколко секунди мълчание. След малко Люис попита:
— Мислиш ли, че си човек с добри морални принципи?
Рап се изсмя:
— Ето пак тези мъгляви въпросчета.
— Знам, че не ти харесват, но моля те, постарай се да отговориш на този.
— Имате предвид дали разбирам разликата между добро и зло, така ли?
— Да.
Рап се подвоуми.
— Бих казал по-скоро да.
— Но…
— Тук… на това място… изглежда, че тази граница постоянно се измества.
— Дай пример.
— Онзи вкиснат дъртак… оня, за когото ме предупреди агентката, дето ме вербува… Идвам тук и само след пет минути двамата се озоваваме в бараката. Той ми казва да се откажа, за да не си губим времето взаимно. Не съм съгласен и му предлагам да проверим дали ставам за тази работа. Той ясно определя правилата — че не можем да използваме удари в главата и слабините. Излизаме на тепиха и след двайсет секунди аз вече го държа на земята. Още две секунди, и щеше да изгуби съзнание. Тогава той ме стисна за топките и на практика почти ме направи евнух. Едно „извинявай“ не ми каза. Просто изчезна и оттогава не съм му видял очите. После пускате Виктор да си прави каквото иска, докато инструкторите издевателстват над останалите. Днес пак излизаме да се бием и инструкторите съвсем ясно забраняват ударите в главата и под кръста. А какво прави Виктор? Фред за малко да го надвие, а той прас — в лицето. Видях изражението ви, но другите двама дори не реагираха. Абсолютно лайняна история. Не разбирам как очаквате от нас да спазваме каквито и да било правила. Сега сте ме извикали тук… и макар че технически не съм направил нищо забранено, заплашвате, че ще ме изритате.
— Не съм те заплашвал.
— Казахте, че според сержант Смит трябва да ме изхвърлите. Това си е чиста заплаха.
Люис спря записа и погледна Хърли. Скръсти ръце и заяви:
— Това е един от най-трудните сеанси, които съм водил. И знаеш ли защо?
Хърли поклати глава.
— Защото бях съгласен с всичко, което той каза.
18.
Стансфийлд застана на края на кея, погледна луната и отново премисли всички грешки, които бяха допуснали. Въпреки че не го показваше — никога не издаваше емоциите си — той беше бесен от случващото се тук. Беше дал прекалено голяма свобода на Хърли и макар че част от гнева му беше насочена срещу инструктора, повече бе ядосан на себе си. Как не беше забелязал признаците по-рано? Това място, тази операция — всичко бе негова отговорност. Кенеди се беше опитала да го предупреди по най-деликатния възможен начин, но всеки ден трябваше да мисли за стотици други проблеми на националната сигурност. Що се отнасяше до Хърли, там винаги нещо му се губеше. Особено в оперативната страна на нещата. Познаваше Стан по-отдавна от когото и да е друг в Управлението. Познаваше неговите способности и малкото му, но сериозни слабости.