Стансфийлд обърна леко глава към стария си колега:
— Готов съм да приема много неща от теб, но самосъжалението не е едно от тях. Ти никога не си бил пораженец, затова недей да започваш сега.
— Оставих се на едно колежанче да ме натупа.
— Просто получи полезен масаж на прекалено високото си самочувствие.
— Нищо не разбираш. Това не трябваше да се случва. Още не мога да си обясня как се случи. Наистина, вече не съм млад, но въпреки това дори с вързани ръце мога да преборя деветдесет и девет цяло и девет процента от хората там.
— Знам, че никога не си бил силен по математика, но отговорът е доста ясен.
— Какво искаш да кажеш, по дяволите?
— Ако можеш да пребориш деветдесет и девет цяло и девет процента от хората там, а този младеж успя да те надвие, значи той е останалите нула цяло и един процента.
Хърли поклати глава:
— Не разбирам как е възможно. Той не е достатъчно подготвен.
— Не разбираш, защото не искаш да разбереш. Аз също направих малко проучване. Айрини е открила един изключителен спортист. В средите на лакроса дори го смятат за чудо на природата. Знаеш ли например, че се нарежда сред най-добрите играчи на лакрос за всички времена?
— Какво общо има това с боя?
— Отличният спортист може да научи почти всичко, и то за много по-кратко време от посредствения. Твоята най-голяма грешка обаче — сериозно добави Стансфийлд — е, че си позволил дълбоката ти лична омраза към всеки, който не е носил военна униформа, да замъгли преценката ти.
— Да, но…
— Няма „но“! Това момче е трикратен национален шампион. Надвил те е спортист от световна класа.
— Спортист без никаква специална подготовка.
— Ти сам каза, че е тренирал.
— Да се търкаляш по постелките в някой квартален клуб по бойни изкуства не е тренировка.
Стансфийлд въздъхна отегчено. По този начин изпускаше парата, за да не избухне. На някои хора им стигаше едно смъмряне, за да разберат грешката си. Хърли не беше сред тях. Налагаше се доста да го биеш по канчето, докато изобщо нещо му влезе в главата.
— Съжалявам — виновно каза той, — но още не мога да приема историята на този хлапак за чиста монета.
— Стан, ти си най-големият инат, когото познавам, и това е много показателно. Много пъти си го използвал в своя полза, но ти е докарвал и неприятности. И преди да започнеш да спориш с мен, спомни си, че аз съм човекът, който те е измъквал от тези неприятности през годините. Използвал съм много връзки, за да ти спасявам задника. Затова искам да ме изслушаш. Този хлапак те е победил и честно да ти кажа, не ме интересува как го е направил и къде се е научил да се бие така. Факт е, че те е натупал, и това само по себе си го прави много подходящ кандидат.
Хърли най-после разбра.
— Добре, какво искаш да направя?
— Да поправиш грешката си.
— Как мога да поправя грешката си, като дори не знам къде съм сбъркал?
— Стига си се преструвал на по-глупав, отколкото си. Много добре знаеш къде. Просто не ти е в характера да си признаваш грешките. Затова се замисли по-дълбоко и ще ги откриеш. Между другото, аз също допуснах доста грешки. В крайна сметка, всичко това е моя отговорност. — Той погледна към къщата. — Последният час там вътре беше един от най-срамните в кариерата ми.
Хърли мълчеше засрамен.
— Ние трябва да предвиждаме всичко — продължи Стансфийлд. — Ние сме старите кучета, а току-що двама младоци ни отвориха очите за нещо, което отдавна трябваше да забележим. Навремето забелязвах тези неща. От организационна гледна точка ти си пълна скръб. Меко казано. Твоето място е на терена. Всичко това… — Стансфийлд вдигна ръце и посочи местността около тях — … ме подлъга да си мисля, че сме ти осигурили оперативна среда. Но всъщност то те ограничава.
— Ами, тогава върни ме на терена — почти умолително изрече инструкторът.
Приятелят му се замисли, докато дърпаше за последно от цигарата. Много сентенции можеха да се приложат към шпионажа, но едва ли имаше по-подходяща от поговорката „Който не рискува, не печели“. В един момент се налагаше да се включиш в играта. Напоследък Стансфийлд получаваше обезпокоителни секретни телеграми, че радикалните ислямисти са заловили още един негов агент. Време беше за ответен удар.
— Стан, тези ислямисти няма да се откажат сами.
— От десет години все това ти повтарям.
— В общата картина на нещата досега те бяха само дребно неудобство, но усещам, че се готви нещо по-голямо. Те се организират, усъвършенстват и разпространяват като зараза.