Выбрать главу

Когато слънцето най-после залезе, Рап отиде до тайната квартира по една задна уличка. За да се увери, че няма нищо съмнително, веднъж мина покрай входа, без да спира, после заобиколи отзад. Под бледата светлина пъхна изтъркания ключ в ключалката и затаи дъх. При първия опит не успя. Размърда ключа и пак пробва. Този път чу изщракването на езичето. Влезе безшумно в стаята и затвори вратата след себе си. Застана неподвижно като статуя. Този апартамент беше единствената веществена връзка между него и дванайсетмилионния град. Хърли го бе предупредил, че това е вторият най-рискован момент в операцията. Рап го попита кой е най-рискован и старият шпионин отговори с усмивка:

— Когато ликвидираш целта.

След като остави багажа си, Рап заключи вратата и намери ключа за осветлението. Два малки абажура на стената изпълниха помещението с бледа жълта светлина. Той извади от куфара си голяма гумена тапа и я пъхна под вратата. Спомни си за правилата на Хърли и се усмихна. Дъртакът имаше правила дори за ходенето до тоалетна. Някои, като за гумената тапа под вратата, бяха съвсем разумни; други, като това, коя кабинка в тоалетната да използваш и защо, изглеждаха почти абсурдни. Провери прозорците. Имаха решетки, заключени с катинари. Имаше само един начин да се влезе и излезе — през вратата. Не беше най-добрата ситуация, ако полицията дойдеше да го търси. Рап се увери, че щорите са спуснати, и отиде в спалнята.

В гардероба под резервното одеяло и възглавница намери онова, което търсеше. Извади ожуления кожен куфар и го постави върху леглото, нагласи шифъра на ключалката и отвори капака. Вътре имаше опакована в найлон папка, малък арсенал от пистолети, заглушители, боеприпаси, ножове и комплект за следене. Рап надяна гумени ръкавици и извади една берета 92F от стиропоровия й калъф. Провери затвора, зарядната камера, ударника и спусковия механизъм. Оръжието бе почистено от професионалист. След като зави заглушител на дулото, той извади петнайсетпатронен пълнител, зареди и провери предпазителя.

След това направи пълен оглед на апартамента. Взе електрическата самобръсначка от несесера си, натисна две копчета и една лампичка светна. Машинката за бръснене всъщност бе скенер за подслушвателни устройства. Хърли беше обяснил, че апартаментът е бил нает от агент на свободна практика, което в случая означаваше пенсиониран служител на ЦРУ. Негово задължение беше да обезопаси жилището и да го зареди с провизии, но Рап имаше заповед отново да провери всичко, за да е сигурен. Това му отне близо час.

Умората от пътуването и часовата разлика беше убила апетита му, затова си взе душ и след като излезе от банята, извади папката от найлоновата опаковка. В Щатите бе проучил всички материали за Хамди Шариф, но тази папка трябваше да съдържа допълнителна информация. Субектът беше петдесет и осем годишен, турски гражданин и според изрезките от вестници в папката бе спечелил доста пари от търговия с недвижими имоти. В статиите не се споменаваше, че е натрупал по-голямата част от богатството си от доставки на оръжие за различни режими в Близкия изток и Югоизточна Азия. Британските, френските и американските разузнавателни служби му бяха вдигнали мерника, но Шариф имаше връзки в Русия и това усложняваше ситуацията. Никоя западна агенция не искаше да рискува да си навлече гнева на руснаците, затова го търпяха.

Рап се намръщи, докато четеше подробностите за връзките на Шариф със сложната мрежа от бивши съветски генерали и новоизлюпили се милионери. Почти всичките му познати бяха мафиоти, а честните бизнесмени сред тях редовно бяха принуждавани да плащат рекет. Русия се беше превърнала в Дивия запад с тази разлика, че там и защитниците на законността участваха в престъпните схеми. Бившите агенти от КГБ имаха нови визитни картички, но иначе не се бяха променили много. Незнайно защо Съюзниците не разбираха, че колкото повече си затварят очите, толкова по-нагли стават тези негодници. На Рап не му дремеше за руснаците и на кого продават оръжията си, стига тези оръжия да не попадаха в ръцете на терористи. Шариф обаче търгуваше точно с такива хора и пратките ставаха все по-големи.